О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 02.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 646 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. П., гражданин на Република Гърция против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 19 от 20.03.2012 год., по т.д.№ 38/2012 год., с което след отмяна на решението на Ямболски окръжен съд в частта му относно деловодните разноски, е осъден настоящия касатор, като ищец по спора, да заплати на [фирма], гр.Я. сумата 4 020 лв., на осн. чл.78, ал.5, във вр. с ал.3 ГПК, като в останалата част е потвърден първоинстанционния съдебен акт на ЯОС за отхвърляне на предявените от Г. А. П. обективно евентуално съединени искове по чл.74, ал.1 ТЗ и по чл.29 ЗТР за отмяна на взетите решения от Общото събрание на [фирма], от проведеното на 10.04.2009 год., респ. за признаване за установено, че са нищожни извършените вписвания на тези решения в Търговския регистър.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.74, ал.1 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила – чл.235, ал.2 ГПК касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на предпоставките на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Твърдението на касатора е, че „делото с предмет предявените искове по чл.74 ТЗ и при условията на евентуалност чл.29 ЗТР, във вр. с чл.537, ал.2 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК е решено в противоречие с практиката на ВКС”.
Излагайки отново оплакванията си за неправилност на въззивния съдебен акт, поддържани и в касационната жалба, касаторът счита, че с въззивното решение въззивният съд не е отговорил на „следните въпроси при разрешаването на казуса: „Придобил ли е качеството на акционер Г. П.? ;Задължено ли е дружеството да води акционерна книга и да впише като акционери всички наследници на починалия А. П.?; Налице ли са твърдяните основания от процесуалния представител на дружеството, че в задължение на наследниците е да поискат вписването им като акционери от Централния депозитар, при положение, че дружеството незаконосъобразно е променило вида акциите и извършената промяна е в противоречие с императивни правни норми?”
В подкрепа на твърдяното противоречие са цитирани съдебни актове на ВКС и на различни по степен съдилища в страната.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, според аргументите на касатора, е налице „защото предметът на делото е иск по чл.74, ал.1 ТЗ и решаването на казуса е от значение за правилното прилагане на закона- ТЗ, ЗППЦК,Закона за наследството, а също и от значение за развитие на правото.” Като допълнителен аргумент в тази насока е посочено твърде „пестеливото” законодателство, което в определени случаи изобщо не регламентира „правните проблеми”, възникващи във вр. с придобиване качеството „акционер”, наследяване на акции, видове акции, „замяна” на отделни видове акции и тъй като в правната доктрина, както и в актовете на ВКС липсва подобен казус, разрешаването на същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Алтернативно е оспорена и основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, като наследник на акционера в ответното ТД – А. П., починал на 09.08.2008год., не е придобил автоматично той самият качеството на акционер в [фирма], гр.Я., поради което макар и да има 1/12 част от цялото имущество на наследодателя си, не би могъл успешно да се защити чрез конститутивния иск по чл. 74, ал.1 ТЗ. Изложени са подробни съображения, че доколкото поименните безналични акции, които емитира ответното АД, представляват ценни книги, то те могат да бъдат поделени между наследниците по закон, които придобиват права върху притежаваните от наследодателя им безналични акции не от момента на откриване или приемане на наследството, а от момента на регистрацията им като акционери в Централния депозитар, каквато ищецът- настоящ касатор не притежава.
Допълнително в тази вр. е посочено, че по отношение разпореждането, наследяването, регистрацията на акции, които са безналични, воденето на книгата на акционерите се прилага специалната уредба на ЗППЦК и Приложение № 5 от Правилника на Централния депозитар, която дерогира на общата законова уредба в ТЗ.
Приетата неоснователност на предявения при условията на евентуалност иск по чл.29 ЗТР въззивният съд е аргументирал със съображения, че пороците в процедура по свикване и провеждане на ОС, на което оспорваните, като нищожни, решения са взети са неотносими към действителността на същите и не могат да обусловят уважаването му. Направено е и разграничение на двата типа защита- чрез иск по чл.74, ал.1 ТЗ и по чл.29 ЗТР, които , според приетото в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС съществуват паралелно, независимо един от друг, но осъществяваната съдебна проверка по втория не засяга законосъобразността на самото решение на ОС.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт,позволяват да се приеме, че в случая не е налице приложното поле на касационното обжалване, поради следното:
Съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/ 19.02.1010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който включващ се в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото.
В случая касаторът не само не е формулирал такъв значим въпрос на материалното и/ или процесуално право по отношение на който следва да се преценяват поддържаните от него селективни основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но той не би могъл и да бъде уточнен или преформулиран в настоящето производство въз основа на хаотично изложените в касационната жалба твърдения, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът на равенството на страните в гражданския процес, тъй като обосновавайки предпоставките за достъп до касационен контрол последният всъщност се е позовал отново на допуснато нарушение на материалния закон при преценка качеството на ищеца на акционер в ответното АД, с оглед начина по който наследниците по закон придобиват права върху безналични акции, притежавани от техния наследодател и на несъответствие на изградените фактически и правни изводи с доказателствения материал по делото.
Но дори и този въпрос да се свърже с приложението на нормата на чл.74, ал.1 ТЗ и тази на чл.127ЗППЦК, то той не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, към която е относимо единствено приложеното от касатора ТР №1/2002 год. на ОСГК на ВКС – арг. от т.2 на ТР №1 /2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Недоказано е и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че аргументацията на същото се изчерпва единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и твърдение за „пестелива законова регламентация” по правните проблеми във вр. с придобиване качеството на акционер, само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона за наличие на допълнителната предпоставка за допускане на касационнто обжалване не е удовлетворено, съгласно постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, което е самостоятелно основание да се откаже допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Следва в тази вр. единствено да се посочи, че освен, че твърдяната липса на законова регламентация е невярна и в обжалвания съдебен акт е даден изчерпателен отговор, за начина по който сочените „правни проблеми” подлежат на разрешаване, според действащото законодателство, то извън правомощията на касационната инстанция, възложени и от Конституцията на Република България, е чрез тълкуване да „дописва закона”, който в разглеждания случай е и достатъчно ясен.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производство по чл.288 ГПК, нито е доказала извършването на такива, поради което при този изход на делото, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността на същите- арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 19 от 20.03.2012 год., по т.д.№ 38/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.