О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 02.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 720 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.В. против въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 247 от 07. 05.2012 год., по възз. гр.д.№ 182/2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Врачанския районен съд № 6 от 04.01.2012 год., по гр.д.№ 3352/2011 год., е признато за установено, че касаторът, като ответник по спора, дължи на Ц. Г. Т., И. Г. Ш. от [населено място] и [фирма], сумата 25 000 лв., представляваща частична договорна неустойка за първия месец забава, считано от 01.03.2008 год., по силата на чл.22 от договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт № 33, т.І, рег.№ 1527, д.№ 31/2006 год. на нотариус Б., с рег.№ 391 на КЧН.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона – чл.92, ал.1 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по определения за значим за крайния изход на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие със задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до приложението на чл.92, ал.2 ЗЗД и възможността за намаляване на уговорената между съконтрахентите неустойка, поради прекомерност.
Като израз на визираното селективно основание е посочено и приложено решение № 65 от 14.04.2009 год., по т.д.№ 589/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на неотносимост на поставения от касатора материалноправен въпрос към решаващите правни изводи на въззивния съд, предвид липсата на въведеното от негова страна възражение за прекомерност.
Алтернативното становище е за неоснователност на поддържаните касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване , поради следното:
Съгласно задължителните за постановки по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните, а не фактически изводи на съда по него.
В случая поставеният от касатора въпрос, макар и важен материалноправен, не може да обоснове основната обща предпоставка за допускане на касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, а не задължителен, тъй като между страните не е съществувал спор по него, нито е налице произнасяне по същия от страна на въззивния съд.
Твърдението на касатора, че е въвел възражение за прекомерност на уговорената с процесния договор за учредяване на суперфиция срещу задължение за строителство, неустойка, по което първостепенният съд не се е произнесъл, а въззивната инстанция в качеството и на съд по съществото на спора не отстранила този недостатък на първоинстанционния съдебен акт, не отговаря на данните по делото, поради което е правно несъстоятелно.
Единственото поддържано в хода на производството по делото както пред В., така и пред В. възражение на ответника, настоящ касатор, с което е обосновано становището му за недължимост на уговорената неустойка в срока по чл.131 ГПК е правопогасяващото за изтекла погасителна давност, предвид разпоредбата на чл.111, б.”б” ЗЗД, във вр. с чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следователно доколкото възражение за прекомерност на договорената с процесния договор неустойка е въведено от жалбоподателя, като защитно средство, едва пред касационната инстанция, то се явява ненадлежно заявено и не може да обоснове допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК на които касаторът се позовава.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че горното разбиране за недопустимостта в касационното производство да се разглеждат нови защитни средства, които не са заявени в рамките на срока по чл.131 ГПК следва от самата същност на касационната дейност, като е посочено и в т. 9 на ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК на ВКС, приложимо в тази си част и при действащия ГПК.
Ответниците по касационната жалба са претендирали своевременно с отговора по чл.287, ал.1 ГПК заплащане на направените от тях за производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, които на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да им бъдат присъдени в общ размер от 500 лв.- реално заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0113831.
Мотивиран от горното, съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 247 от 07. 05.2012 год., по възз. гр.д.№ 182/ 2012 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма], гр.В. да заплати на Ц. Г. Т., И. Г. Ш. от [населено място] и [фирма] общо сумата 500 лв./петстотин лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: