О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 616
София, 19.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1870/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
С решение № 20 от 10.05.2011 г., поправено с решение от 25.01.2013 г., постановени по гр.д.№ 12311/2010 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдено решение от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 54049/2009 г. на Софийски районен съд, 31 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Х. Х., действаща със знанието и съгласието на майка си М. Б. Х. частичен иск срещу [фирма] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъдените й 16 666 лв. до сумата 25 000 лв., заявен като част от вземане в общ размер на 50 000 лв.
В касационна жалба са въведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД, поради което се иска отмяната му. Касаторката поддържа, че е останал необсъден основния й довод, че след като първоинстанционният съд е приел, че приносът на ищцата за настъпване на ПТП е 1/3 и справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лв., неправилно с решението й е присъдено 1/3, вместо 2/3 от така определеното й обезщетение. Въззивният съд освен това не обсъдил възражението й, че ответникът не е въвел твърдение за по-голям принос от нейна страна, отколкото този на виновния водач на моторно-превозното средство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди и се произнесе по всички въведени доводи от страните и по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, като по втория въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При постановяване на решението си, въззивният съд приел, че поради частичната основателност на предявения иск и липса на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, пренесеният за решаване пред въззивната инстанция спор е само по размера на застрахователното обезщетение с оглед правилното приложение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Като е приел, че страните не спорят относно обективно съществуващите обстоятелства, имащи отношение при определяне на размера на обезщетението /ППВС № 4/68 г./, въззивният съд препратил по реда на чл.272 ГПК към фактическите констатации в обжалваното решение досежно получените от ищцата травми и интензитета на търпените от нея болки и страдания. Като е възприел за справедлив определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 50 000 лв., съдът е потвърдил постановения от него съдебен акт.
Настоящият състав приема, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният от касаторката процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика, формирана вкл. и с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. При постановяване на решението си съдът е съобразил, че предявеният от ищцата иск е частичен е счел, че приносът й от 1/3 следва да бъде приспаднат от частично заявената претенция в размер на 25 000 лв., а не от общо определеното й обезщетение в размер на 50 000 лв., за разликата до което тя има право на отделен иск.
По изложените съображения настоящият състав прима, че не са налице предпоставките на чл.288, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 10.05.2011 г., поправено с решение от 25.01.2013 г., постановени по гр.д.№ 12311/2010 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: