О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.617
София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единдесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 980/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 325 от 10.07.2012 г. по в.т.д.№ 582/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. Със същото е обезсилено като недопустимо решение № 66 от 03.08.2011 г. по т.д.№ 312/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което по иск на касатора с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е обявен за нищожен договор от 30.06.1998 г., изменен с Анекс от 21.06.1999 г., сключен между [община] и [фирма].
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че поради извършено в нарушение на правилата на чл.20 ЗЗД тълкуване на клаузата от договора, предвиждаща споровете по договора да се разглеждат и решават от Т. при Н. е приел, че страните са постигнали съгласие да възложат в компетентност на арбитражния съд и разрешаването на спорове относно действителността на самия договор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да тълкува клаузите съобразно въведените с чл.20 ЗЗД критерии. Противоречието в разрешението по този въпрос извежда от постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 81 от 07.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 761/2008 г., І т.о., ТК, с което е прието, че от определените в чл.20 ЗЗД критерии се извежда правилото, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивния съд приел, че постановеното от окръжния съд решение е недопустимо на две основания. Сключеният между страните по спора договор, чиято действителност се атакува, съдържал арбитражна клауза за разрешаване на възникналите между тях спорове от Т. при Н., на която клауза в срока по чл.131 ГПК ответникът основал отвода си за неподведомственост на спора пред гражданския съд. На второ място е посочено, че между същите страни и на същото основание е постановено от Т. при Н. решение от 07.11.2001 г. по в. а. д.№ 4/2001 г. Това решение е влязло в сила и съгласно чл.299 ГПК спор, разрешен със сила на пресъдено нещо не може да бъде пререшаван освен в случаите, в които не е предвидено друго, а съгласно чл.38, ал.4 ЗМДА, решението е окончателно и слага край на спора.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на делото, но няма обуславящо значение за постановения по делото резултат. Недопустимостта на първоинстанционния акт е обоснована преди всичко с разрешения със сила на пресъдено нещо спор между страните относно действителността на процесния договор. От това следва, че същият не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но за пълнота на изложението настоящият състав намира, че същият не е разрешен в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС. Трайна е съдебната практика по въпроса, че отговорността за неизпълнение на облигационни задължения възниква само при действителен договор, поради което арбитражното споразумение обуславя компетентността на арбитражният съд да се произнася и по спорове относно валидността на възникналата между страните договорна връзка.
В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото съобразно представения списък и договор за правна помощ и съдействие от 01.10.2012 г. в размер на 1 680 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 325 от 10.07.2012 г. по в.т.д.№ 582/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 1 680 /хиляда шестотин и осемдесет/ лв., представляваща разноски по делото
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: