3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 20.09.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5130 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 192/28.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 139/2013 г. от състав на Апелативен съд – Б..
Ответникът В. Й. В. оспорва частната жалба, като претендира разноски за настоящото производство.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на Апелативен съд – Б., е потвърдил определение на Окръжен съд – Ямбол, с което е прекратено производството по гр.д.№ 276/2012 г. по описа на същия съд. До извод за правилност на обжалваното пред АС определение, състав на съда е достигнал, като е приел, че претенцията на ищеца по делото, представляваща посочената цена на иска, не е уточнена по пера, доколкото представлява претенция за заплащане на извършени в чужд имот подобрения. Съдът е приел, че както с исковата молба, така и с последващите молби за уточнение на предявените искове и за отстраняването на нередовностите на предявените искове, не се посочват подобренията по вид, в какво се състоят подобренията, от кого са извършени и на каква стойност са подобренията по всеки един вид, както и кога са извършени. Съдът е приел, че посочените подобрения не са в достатъчна степен индивидуализирани, тъй като не са определени по вид, местонахождение и стойност, а единствено са посочени фактури, които касаят доставка на материали и извършване на услуги, но не се сочи дали, къде, защо и как са употребени въпросните материали и услуги. Съдът е посочил, че посредством заключения на вещи лица може да се установяват факти, по които е налице необходимост от специални знания, но не и да се обективира воля на ищеца относно основанието на предявените искове.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че с обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос и процесуалноправен въпрос в противолечцие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитите на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Сочените въпроси са свързани със това, кога се счита изпълнено задължението на ищеца по иск за присъждане на стойността на извършени подобрения за отстраняване на нередовностите на искова молба и кога една подобрение се счита индивидуализирано в достатъчна степен в тази насока, както и възможността на ищеца да установи размера на дължимото му се обезщетение с помощта на вещо лице.
Сочените като задължителна практика на ВКС ТР №85/68 г. на ОСГК на ВС и ППВС №6 /1974 г. не могат да се отнесат към сочените правни въпроси, касаещи редовността на предявен иск за присъждане на стойността на извършени подобрения в чужд имот във връзка с индивидуализирането на подобренията, чиято стойност се претендира, а касаят материалноправните предпоставки за ангажирането на отговорността на обогатилия се собственик. В тази насока, състава на ВКС счита, че не е налице произнасяне от страна на въззивния съд, които е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВС, доколкото съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е прекратил производството, поради неотстраняване на нередовности по исковата молба.
Съдът не е отрекъл процесуалната възможност на ищеца, с помощта на заключение на вещо лице по съдебна експертиза да се установи точния размер на дължимото обезщетение, но е приел, че тази процесуална възможност не замества волеизявлението на ищеца относно редовността на исковата молба. В тази насока, сочения правен въпрос относно процесуалната възможност да се ползуват познанията на вещо лице при определяне дължимото обезщетение е правно неотносим към производството относно допустимостта на касационното обжалване. От друга страна, трайна и постоянна е практиката на ВКС, съгласно която всяко едно от твърдяните подобрения следва да бъде посочено както по време на извършване, така и по стойност, като това изискване, наложено от съдебното практика не е самоцелно, доколкото времеизвършването определя и правата на ищеца относно извършеното подобрение, както и преценката относно наличието и обема на същите права. Въззивният съд се е произнесъл по този правен въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване на това основание.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника В. Й. В. следва да се присъдят направените съдебно разноски за касационното производство, в размер на 1400 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/29.07.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192/28.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 139/2013 г. от състав на Апелативен съд – Б..
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица] , общ.С., обл.Я. да заплати на В. Й. В. от [населено място], [улица] сумата 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.