О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЕЧВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 923 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Б. Г. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 05. 06.2012 год., по гр.д.№ 14 980/2011 год., с което на осн. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК е обезсилено първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 13.06.2011 год., по гр.д. № 57453/ 2010 год. и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу К. НА А.В Б. иск по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на уставната разпоредба на чл.11, т.7 от Устава на ответното ЮЛ, поради противоречието и със закона – чл.12 ЗКАИИП.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК по отношение на определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право- „Налице ли е правен интерес за лице, което не е страна по многостранен договор да може да атакува отделни негови разпоредби, като нищожни?”.
Като израз на твърядното противоречие с практиката на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано решение № 133/22.11.2011 год., по т. д.№ 17/2011 год. на І-во т.о., а визираното противоречие в практиката на съдилищата по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с различно възприетото разрешение на поставения процесуалноправен въпрос в решения на ВАС: № 2365/2010 год., по адм. д. № 7552/2009 год. и № 8798/2008 год., по адм.д.№ 4865/2008 год.. Според изложеното, значимостта на същия този въпрос, за точното прилагане на закона и за развитие на правото, се обуславя от „липсата на съдебни решения за прогласяване нищожността на Устав на професионална организация, каквато се явява К., за разлика от ясната регламентация в ТЗ на устройствените актове на ТД и съществуващата във вр. с тяхното оспорване трайна съдебна практика.”
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилено решението на СРС за отхвърляне на предявената установителна искова претенция за прогласяване нищожността на уставната разпоредба на чл.11, т.7 от устройствения акт на ответното ЮЛ, поради противоречието и със закона, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо, като произнесено по недопустим иск, с оглед липсата на правен интерес за ищеца от търсената с него защита – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за наличието на която решаващият съд е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото.Изложени са съображения, че доколкото Уставът на ответника- К. НА А. В Б. не е подзаконов нормативен акт, а притежава правната характеристика на многостранен договор, то по отношение на него е неприложима недействителността по чл.26 ЗЗД. Като устройствен акт на ЮЛ с нестопанска цел,Уставът на същото, както и всяко решение на Общото му събрание може да бъде предмет на оспорване относно неговата законосъобразност, но по предвидения от закона специален ред, който не е предприетият от ищеца.
Допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото отсъствие на правен интерес за ищеца, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е обстоятелството, че последният не е и член на К. на архитектите в България, а това само по себе си е достатъчно, за да се счете, че приетият от ОС на тази съсловна професионална организация Устав, по арг. от чл.15-20 ЗКАИИП, не би могъл да засяга пряко и непосредствено правата и интересите му, като трето лице за тази специализирана за конкретен стопански отрасъл съсловна организация, разполагащо с изрично уредена в чл. 13, ал.3 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, процесуална възможност за индивидуална защита по реда на АПК, при отказ на УС на ответното ЮЛ да бъде вписан в съответните регистри, като неин член.
Следователно съобразени решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, като релевантен за крайния изход на делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия не е осъществена нито една от поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, специфични за селективните основания по т.1- т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Вярно е, че цитираното в касационната жалба решение № 133/ 22. 11. 2011 год., по т.д. № 17/2011 год. на състав на І-во т.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК , съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС, се явява задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС. Обстоятелството, обаче, че с него е даден отговор на процесуалноправен въпрос, който не е идентичен с разрешения с обжалвания съдебен акт – за наличието на правен интерес, но за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права, изключва решаващият съд да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, поради което визираното в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК противоречие отсъства.
Неоснователно е и позоваването на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС противоречие в практиката на съдилищата по конкретен правен въпрос, свързан с приложението на правна норма е налице, само когато разрешаването му в обжалваното въззивно решение е в несъответствие с дадения отговор на същия в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или на решение на касационната инстанция, постановено по реда на ГПК/ отм./.
В случая касаторът е посочил съдебни актове на отделни състави на Върховния административен съд, които не се включват в съдебната практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и като неотносими към въведеното селективно основание не подлежат на обсъждане.
Що са касае до критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то аргументиран същия единствено с липса на съдебна практика не отговаря на задължителните указания в т.4 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложения от законодателя смисъл в неговото съдържание, според които точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по приложението на конкретна законова разпоредба, а развитието на правото е налице само, когато произнасяне по поставения правен въпрос е породено от непълната, неяснота на закона или от необходимост от корективното му тълкуване, какъвто не е разглежданият случай, а и въобще липсват изложени от жалбоподателя доводи в тази насока.
В заключение само за прецизност следва да се посочи, че преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която решаващият съд наистина е длъжен да извърши служебно в хипотезата на предявен установителен иск е всякога конкретна и се базира както на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, така и на характера на самото спорно право, както е процедирал и СГС, съобразявайки липсата на възникнало членствено правоотношение с ищеца и наличието на изрично създадена законова възможност за индивидуална защита на професионалната му правоспособност за определена дейност, като трето на ответната съсловна организация, лице.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите, по арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 05. 06.2012 год., по гр.д.№ 14 980/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.