О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.618
София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 871/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. С. от [населено място] срещу решение № 1139 от 06.07.2011 г. по т.д.№ 1048/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 27.12.2010 г. по т.д.№ 518/2010 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу МБАЛ [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 297 150 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи по договор от 26.05.1999 г. за ежемесечна доставка на 35 тона промишлено гориво, които реално не е доставил, но от доставянето на които би получил печалба, съизмерима с разликата между цената по които закупува горивото по сключен с трето лице договор от 17.11.1999 г. и тази, която би получил от ответника при реализцията му по договора. Съдт е приел, че ищецът не е поканил ответника да закупи уговорените в рамковия договор помесечни количества гориво, нито установява действително закупени и разплатени на договорената цена с това трето лице /Е.” О./ или съгласно сключен на 06.10.199 г. договор с [фирма] за периода от последната доставка – 19.11.1999 г. до предявяването на иска. Посочено е, че заявените от ищеца обстоятелства, че от неизпълнението на договора с [фирма] е претърпял вреди, изразяващи се в заплатено обезщетение косвено навеждат на извода за незакупени от ищеца ежемесечно договореното количества гориво. От това е направен извод, че на първо място не е установена невъзможността да получи твърдяната разлика в цената на горивото, като освен това е приета за недоказана предвидимостта на вредата, т.е. знание от страна на ответника, че ищецът би се обврзал с договор за доставка на твърдо количество гориво, а не въз основа на конкретизирани по заявка количества.
В касационната жалба са въведени доводи, че въззивното решение е необосновано и постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел представения от него договор с [фирма] като единствен и значим фактор и доказателство при формирането и доказването на пропуснатата полза, доколкото още с исковата си молба бил заявил намерението си към онзи момент за борсова реализация на тези доставки. Застъпва тезата, че съществено за пропусната полза по начало е нейната вероятностна константа като елемент на този институт, а в случая основният предмет на делото са пропуснати ползи именно на базата на борсови котировки.
В депозираното по реда на чл.285, ал.1 ГПК изложение се поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон – чл.82 ЗЗД и допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл.195 ГПК поради отказа на съда да допусне исканото от него назначаване на вещо лице за анализ на борсовите данни за цените на промишленото дизелово гориво през процесния период. Поддържа и необснованост на решението като несъответстващо на събраните по делото доказателства, доказващи претенцията му по основание размер, без да е посочено конкретно основание за допускане на касационно обжалване
Ответникът по касация МБАЛ [фирма] в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Преди всичко, касаторът не е формулирал кой е значимият в случая въпрос на материалното и/или процесуалното, по отношение на който следва да се преценява наличието на някое от визираните в чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания за достъп до касационно обжалване, като отделен е въпросът, че конкретно основание не е и посочено в изложението. Такъв въпрос не би могъл да бъде изведен и от изложените в касационната жалба и допълнителната молба твърдения, тъй като по своята същност тези твърдения представляват общи оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК. Оттук и изводът, че в случая липсва главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Дори и да се приеме обаче, че с оглед вида на предявения иск значим за спора в конкретния случай е въпросът за предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 82 ЗЗД, то по отношение на този въпрос не е налице нито едно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради наличието на последователна и безпротиворечива практика по този въпрос. От друга страна, с оглед липсата на неяснота в нормата на чл. 82 ЗЗД и предвид наличието на обилна и непротиворечива съдебна практика по приложение на същата, не може да се счете, че съществува необходимост от изрично произнасяне на Върховен касационен съд по отношение на предпоставките за присъждане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение.
Липсата на формулиран правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1139 от 06.07.2011 г. по т.д.№ 1048/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: