О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.05.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 819 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 76 от 27. 04.2012 год., по в. гр.д.№ 88/2012 год., с което е потвърдено решение на Добричкия окръжен съд № 10 от 06.01.2012 год., по т.д.№ 51/2011 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу Г. С. К. и Н. С. К. субективно пасивно съединени искове: главен – по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване, като сключен в резултат на измама, договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 175, т.ІІІ, рег. № 11257, дело № 571 от 21.12.2010 год. на нотариус Д. Б. с рег.№ 535 на КЧН, представляващ магазин със застроена площ 43 кв.м. – самостоятелен обект с идентификатор 72624.626.4684.1.8, попадащ в сграда 72624.626.4684.1, изградена в поземлен имот № 72624.626.4684 по кадастралната карта на [населено място], находящ се на [улица] същия град и евентуален по чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на същия този договор, поради виновно неизпълнение от страна на купувачите – неплащане на дължимата покупна цена в пълния и размер.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.,1, т.2 ГПК по отношение на определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – „Следва ли да се зачитат като доказателство за симулативността на изявленията на страните относно действителната цена по договора за продажба на недвижим имот, развалянето на който се претендира с иска, обясненията на ответника, дадени пред органите на досъдебното производство?”
Като израз на визираното противоречие в практиката на съдилищата са посочени решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/ отм./: № 132 от 15.05.2003 год., по гр.д.№ 43/2002 год. на ІІ гр.д.; № 417 от 26.02.1996 год., по гр.д.№ 2494/65 год. на І г.о. и № 1 от 29. 03. 2001 год., по гр.д.№ 687/2001 год. на ІІ г.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид въведените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.27 ЗЗД въззивният съд е възприел за основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал твърдението си за наличие на измамни действия от страна на купувача К., изразяващи се в умишлено въвеждане в заблуждение законния му представител, че след подписване на нотариалния акт ще заплати сума в размер на 90 000 лв. като покупна цена на процесния имот, поради което при съвпадение на фактическите и правни изводи на двете инстанции, на осн. чл.272 ГПК е препратил към мотивите на Д..
Допълнително, при обосноваване на становището си за неоснователност на предявената главна искова претенция Варненският апелативен съд, приемайки, че в случая обективните признаци на измамата по чл.29, ал.1 ЗЗД въобще отсъстват, тъй като съзнателно и доброволно законният представител на ищцовото ЮЛ – продавач е приел да подпише изготвения проект на нотариален акт, потвърждавайки недвусмислено, че цената е предварително платена, се е позовал и на субективната невъзможност продавачът – ТД, чрез своя законен представител, да бъде измамен относно дължимата от купувача цена на имота и начина на нейното престиране, предвид безспорно придобития от него опит за фактическите и юридически процедури по оформяне на процесната сделки, чрез множеството сключени продажби в осъществяване на регистрирания му предмет на дейност – строителство на недвижими имоти и продажбата им.
Като неоснователно в тази вр. е преценено и твърдението на ищеца за извънсъдебно признание на ответника К. за наличие на симулативна покупна цена на имота. Счетено е, че доколкото с дадените от този ответник обяснения пред органите на предварителното производство, във вр с образуваната по жалба на представляващия ищцовото ЮЛ проверка, са разяснени единствено предхождащите окончателното сключване на процесната сделка преговори за начина на отразяване заплащането на покупната цена на имота, с оглед % завършеност на обекта, към релевантния за спора момент и евентуално формиране „черна каса” за продавача, то те нямат характер на извънсъбено признание на купувача, което да обуслови приложение на процесуалната правила на чл.165, ал.2 ГПК, или да е достатъчно, предвид останалия доказателствен материал по делото, вкл. показанията на св. – нотариус Б., да обоснове краен правен извод за симулативност и измамливи действия относно вписаната в нотариалния акт цена на имота и неизплащане на пълния и дължим размер от длъжника.
По отношение на евентуалния иск, основан на чл.87, ал.3 ЗЗД решаващият състав на Варненския апелативен съд е приел, че елементите от фактическия му състав са останали недоказани.
Този извод е изграден въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. разпита на осъществилия процесната сделка нотариус и съдържащото се в нотариалния акт съзнателно волеизявление на страните, че сметките помежду им са предварително изцяло уредени.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос, макар и важен, няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Решаващият съд е приел, че вписаната в нотариалния акт цена на имота е действително уговорената между страните и е изплатена изцяло от купувача преди сключване на окончателната продажба въз основа на конкретната преценка на ангажираните по делото доказателства, като с оглед съдържанието на дадените от ответника К. обяснения в образуваната по жалба на ищеца предварителна проверка е отрекъл същите да имат характер на извънсъдебно признание за твърдяното в исковата молба неизпълнено задължение на купувача и неговия действителен размер.
Що се касае до правилността на извършената преценка на тези обяснения на ответника -купувач , както и на останалия доказателствен материал, то практиката на ВКС е последователна, че като част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, тя е неотносима към предпоставките за допускане на касационното обжалване и по силата на чл.290, ал.2 ГПК може да бъде предмет на осъществявания от ВКС касационен контрол само при разглеждане на касационната жалба по същество – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че с решенията, на които жалбоподателят се позовава, за да обоснове поддържаното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, не са разрешени идентични с изрично формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос, нито е допуснато противоречиво тълкуване както на чл.29, ал.1 ЗЗД за фактическия състав на измамата, като основание за унищожаване на договора, така и на чл.87, ал.3 ЗЗД относно предпоставките за разваляне на договора поради виновно длъжниково неизпълнение.
Ответниците по касационната жалба са претендирали в срока по чл.287, ал.1 ГПК направените деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които при този изход на делото им се следват на осн. чл.78, ал.3 ГПК в общ размер от 2400 лв.- реално заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие серия „Д” № 00000726008, сключен с адв.Д. Д.- Д.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 76 от 27. 04.2012 год., по в. гр.д.№ 88/ 2012 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на Г. С. К. и Н. С. К. о б щ о сумата 2400 лева/ две хиляди и четиристотин лева/, деловодни разноски с ДДС за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.