О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 861/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. М., [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.К. Н. срещу решение № 911 от 04.06.2012 г. по гр.гр.д.№ 4322/2011 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение от 28.09.2011 г. по гр.д.№ 3394/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на касаторката против ЗД [фирма] с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ отм. за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на появил се ексцес в резултат на уврежданията й от ПТП, настъпило на 21.01.2005 г.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а като основание за допускането му до касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна ЗД [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ над сумата 10 000 лв. до пълния размер от 50 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ексцес – претърпени след 02.10I.2007 г. от ПТП на 21.05.2005 г. Изложени са съображения, че е налице пряка причинно – следствена връзка между ПТП и влошаване на здравословното състояние на ищцата, като е прието за установено, че след получените следствие на ПТП увреждания, в т.ч. и контузия на лявото коляно, е настъпило влошаване в здравословното й състояние, като в периода 02.10.2007 г. до 06.10.2007 г. е била приета за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св.А. София”, при което е било предприето оперативно премахване на скъсан мениск, реконструкция на предна кръстна връзка и реконструкция на вътрешната колатерална връзка.
Въз основа на така установените факти съдът приел за доказано наличието на ексцес, като в тази връзка счел за неоснователни възраженията на застрахователя, че присъденото в предходния процес обезщетение обхваща и сега претърпените вреди. Като съобразил интезитета на търпяните от ищцата болки и страдания в период от три месеца, липсата на трайни последици с изключение на лекия отток в коляното, стабилизирането на ставата и възстановения пълен обем на движенията е счел, че не са налице основания за завишаване или намаляване на присъденото й от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
С представеното изложение касаторката чрез пълномощника си адв. Н. поддържа допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, чието наличие обосновава със становището, че „трябвало да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения… за да няма решения, които са противоречиви…“, което щяло да доведе и до развитие на правото. Посочено е, че „най-противоречива“ била практиката по чл. 52 ЗЗД“, като е направен извод, че “ ВКС изостава с практиката си относно прилагане на чл. 52 ЗЗД, ако имало практика, то тя се базирала на стари решения…“. Развито е и разбирането за нарушаване на чл. 5 ГПК и чл. 52 ЗЗД. Интерпретирано е накратко решението на КС на РБ по к. д. № 4/09 г. във връзка с отпадане на думата “ съществен“ в чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка страната е заявила, че „казусът бил уникален и подлежал на каузално тълкуване от ВКС, а не на нормативно“. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК страната е посочила, че прилагането на чл. 52 ЗЗД трябвало „да бъде точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства…“
Изложеното позволява да се приеме, че касаторката не е посочила материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Независимо от това не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл. 281 ГПК и са без правно значение в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение, договорено и платено по договор за правна помощ и съдействие от 18.08.2012 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 911 от 04.06.2012 г. по гр.гр.д.№ 4322/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. С. М. да заплати на ЗД [фирма] разноски по делото в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: