О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 629
София, 23.09. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 791/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място].
С решение № 239 от 23.06.2010 г., постановено по т.д.№ 161/2008 г., Пловдивският окръжен съд уважил предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 53 160.01 лв., представляваща дължима сума за доставка на стоки /инертни материали/ и транспорт, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 2 568.14 лв., като за разликата над уважената сума за главница до пълния й размер от 132 076.01 лв., искът по чл.327, ал.1 е отхвърлен поради прихващане с насрещно вземане на ответника [фирма] в общ размер 78 619 лв., включваща дължими суми от ищеца за доставка на стоки. Със същото решение Пловдивският окръжен съд отхвърлил като неоснователни насрещните искове на [фирма] срещу [фирма] с цени в размер общо на сумата 47 339.34 лв., представляваща заплатени от ищеца от името и за сметка на ответника парични задължения на последния към [фирма], [населено място] и оставил без уважение направеното от [фирма] възражение за прихващане със сумата 1 025.15 лв., представляваща част от насрещно задължение на ищеца за връщане на авансово преведена му сума в размер на 22 000 лв., както и със сумата 55 000 лв., насрещно негово вземане за доставен на ищеца булдозер.
С решение № 801 от 03.12.2010 г. по в.т.д.№ 924/2010 г., постановено по въззивни жалби на двете страни, Пловдивският апелативен съд потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд.
Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от [фирма] с вх.№ 422/21.01.2011 г. и от [фирма] с вх.№ 149/10.01.2011 г.
С разпореждане № 781 от 26.05.2011 г. касационната жалба на [фирма] е оставена от въззивния съд без движение с указания в законоустановения срок да приведе същата в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
На 06.06.2011 г., в срока за отстраняване на нередовността на касационната жалба, по делото е депозирана молба от Г. Н. Г. в качеството му на временен синдик на касатора с искане за спиране на производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ. Към нея е приложено Решение № 187 от 15.04.2011 г. по т.д.№ 33/2011 г. на Пловдивският окръжен съд, с което на основание чл.630, ал.1 и 2 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 21.04.2010 г., и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като за временен синдик е назначен подателят на молбата по чл.637, ал.1 ГПК.
По искането на временния синдик на [фирма] /н/ въззивният съд е приел, че компетентен да се произнесе по него е ВКС, тъй като въззивното производство е приключило.
С разпореждане № 931 от 23.06.2011 г., постановено на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, въззивният съд е върнал касационната жалба на [фирма] /н/, което поради необжалването му е влязло законна сила.
С оглед на изложеното настоящият състав е приел, че предмет на настоящето производство е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора [фирма] иск по чл.327, ал.1 ГПК за разликата над уважената сума от 53 160.01 лв. до пълния му размер от 132 076.01 лв., поради извършена съдебна компенсация с насрещно вземане на ответника [фирма] в общ размер от 78 619 лв.
Предвид данните, че след постановяване на въззивното решение ответникът по иска е обявен за неплатежоспособен и на основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производството по несъстоятелност, с определение от 12.08.2012 г. настоящият състав е спрял на основание чл.637 ТЗ производството по делото, образувано по касационната жалба на [фирма].
Производството по делото е възобновено след постъпване на отговор от синдика на [фирма], че касаторът-ищец не е предявил вземанията си, предмет на иска в сроковете по чл.685, респ. чл.688 ТЗ, съответно не са включени в списъка по чл.692 ТЗ на предявените и приети вземания в производството по т.д.№ 33/2011 г. на ОС-Пловдив.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да се произнесе по касационната жалба на [фирма], по която намира следното:
Касаторът поддържа в жалбата си, че неправилно с решението си въззивният съд е приел, че са налице договори за доставка между страните и неизпълнение на същите, което обусловило съответно извода му за основателност на възражението за прихващане, релевирано от ответника. Според същия неподписването на фактурите означава липса на договор и липса на доставка, както и че последният е получил авансово плащане по неизвършени доставки. Застъпва становището, че ответникът няма правен интерес от възражението за прихващане, ако вземането му срещу ищеца е ликвидно, както било прието в решението, а той следвало да изчака окончателното произнасяне от съда и ако иска на ищеца бъде уважен, да извърши прихващане между своето станало вече ликвидно вземане до размера на по-малкото от тях, но чрез едностранно изявление, отправено до ищеца.
В изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК, като е възпроизвел изцяло изложеното в касационната жалба, касаторът поддържа, че като е приел, че наличието на ликвидно вземане води до основателност на възражението за прихващане, въззивният съд е постановил решението си по този въпрос в противорчие с Решение № 3289 от 15.12.1978 г. по гр.д.№ 2496/1978 г., І г.о., ВС.
Ответникът по касация Б.-70” Е. оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съдебната практика, обективирана и в цитираното от касатора решение е константна по въпроса, че според чл. 103, ал. 1 ЗЗД достатъчно е едното от вземанията да е неликвидно, за да се изключи възможността за извънсъдебно прихващане чрез едностранното изявление на единия от двамата насрещни длъжници и остава само възможността за съдебното прихващане. С решение № 148 от 29.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на II Т. О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 на ТР 1/2010 ОСГКТК на ВКС е прието, че възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ за защита, не изисква изискуемост и ликвидност на вземането
Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Насрещните вземания са ликвидни, когато са установени по основание и размер, какъвто не е разглеждания случай. С въззивното решение съдът се е произнесъл по възражението за прихващане именно поради възникналия спор относно съществуването на насрещното вземане на ответника, оспорено от касатора-ищец както по основание, така и по размер.
Изложеното позволява да се приеме, че поставеният въпрос е обуславящ за изхода на делото, с което е доказана основната предпоставка за достъп на въззивното решение до касация, но касаторът не е установил, че той е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, вкл.задължителната по смисъла на т. 2 на ТР 1/2010 ОСГКТК на ВКС.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касционно обжалване на въззивно решение № 801 от 03.12.2010 г. по в.т.д.№ 924/2010 г. на Пловдивският апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: