О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
София 23.09.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4077/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Н. Д. – П., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. Н., срещу въззивно решение №155 от 29.03.2013 г. по гр. дело №324/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №55 от 11.01.2013 г. по гр.дело №4726/2012 г. на Великотърновския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу *** „Б. К.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата е извършила четири тежки нарушения на трудовата дисциплина от общо единадесет, посочени в заповедта за уволнение. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 КТ като е поискал обяснения за тези четири нарушения и ищцата е представила писмени такива. Заповедта за дисциплинарно уволнение относно същите нарушения е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ. По тези причини дисциплинарното и уволнение е законно.
Ответникът по касационната жалба *** „Б. К.”, [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е работодателят да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение без да посочи фактите и обстоятелствата, а да препрати бланкетно към други документи; може ли законността на уволнението да се преценява въз основа на съставени впоследствие документи; трябва ли да бъде посочено кога са извършени нарушенията, за да се прецени дали са изтекли сроковете за налагане на наказанията; трябва ли в искането за обяснения по чл.193 КТ за нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат индивидуализирани от обективна и субективна страна; допустимо ли процесуалното поведение на ищцата да се преценява като критерии по чл.189 КТ и длъжен ли е бил началникът на Р. преди да я уволни дисциплинарно да даде указания за отстраняване на нарушенията. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения на ВКС и решения на ОС – Велико Търново и ОС – Стара Загора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №155 от 29.03.2013 г. по гр. дело №324/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има задължителна съдебна практика /решение №849 от 12.01.2011 г. по гр. дело №40/2010 г. на ВКС , ІV г.о.; решение №857 от 25.01.2011 г. по гр. дело №1068/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №293 от 21.11.2011 г. по гр. дело №238/2011 г., на ВКС, III г.о.; решение №205 от 04.07.2011 г. по гр. дело №236/2010 г., на ВКС, IV г.о.; решение №231 от 13.06.2011 г. по гр. дело №858/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение №165 от 25.10.2011 г. по гр. дело №359/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение №117 от 05.04.2012 г. по гр. дело №1306/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение №35 от 07.05.2012 г. по гр. дело №1877/2010 год. на ВКС, ІV г.о. /. Според нея задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период или спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. В тези случаи сроковете по чл.194 КТ започват да текат от края на този период. Изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, поради което законността на уволнението не може да се преценява въз основа на съставени впоследствие документи, които не са били известни на страните по трудовото правоотношение. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. КТ не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Достатъчно за изпълнението изискванията на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения без да е необходимо в искането за обяснения нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат индивидуализирани от обективна и субективна страна по идентичен начин като в последващата заповед за уволнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като преценява тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, но не може съдебното оспорване на законността на уволнението да се преценява като критерии по чл.189 КТ; даването или не на указания на работника или служителя за отстраняване на вече допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина е извън предмета на делото по оспорване законността на дисциплинарното му уволнение.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №155 от 29.03.2013 г. по гр. дело №324/2013 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.