О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
.
София 23.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №4693/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Т. Х., приподписана от пълномощника и адвокат Е. А., срещу определение №III-1021 от 17.04.2013 г. по ч. гр. дело №763/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение №72 от 11.03.2013 г. по гр. дело №139/2012 г. на Царевския районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на Н. Т. Х. поради неотстраняване на нередовностите и. Въззивният съд е приел, че в случая ищцата не е изпълнила указанията на съда да уточни обстоятелствената част на исковата молба, да посочи цена на предявения иск и да внесе следващата се държавна такса, поради което исковата молба правилно е върната.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по правните въпроси относно това дали ищецът е длъжен да посочи правната квалификация на правата, претендирани от него и дали съдът е длъжен да следи служебно за процесуалната легитимация на ответника като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск с оглед на установеното след постановяване на обжалваното определение обстоятелство, че процесният имот е апортиран в капитала на трето лице [фирма]. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са две определения на ВКС.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Посочените по-горе въпроси са правноирелевантни, тъй като не са обусловили изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че исковата молба правилно е върната не защото ищецът не е посочил правната квалификация на иска, нито защото ответникът няма процесуалната легитимация, а поради неотстраняване нерeдовности на исковата молба, изразяващи се в непосочване цената на иска и неуточняване обстоятелствата, на които се основава искът.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №III-1021 от 17.04.2013 г. по ч. гр. дело №763/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.