О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
[населено място], 30. 09. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4382 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. М. срещу решение от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 83 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 16.11.2012 г. по гр.д.№ 1024 от 2010 г. на Дупнишкия районен съд в частта му за допускане на делба на ПИ № … в кв.11 по плана на [населено място], утвърден със заповед № … от 29.12.1987 г. при квоти 2/3 ид.ч. за Н. И. Я. и 1/3 ид.ч. за И. Х. М. и е обезсилено решението на Дупнишкия районен съд в частта му по предявения от И. М. срещу Н. Я. инцидентен установителен иск за собственост върху горепосочения имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.гр.д.№ 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор от 27.06.2013 г. ответницата по жалбата Н. Илиева Я. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата на процесния недвижим имот между Н. Я. и И. М., въззивният съд е приел, че имотът е бил собственост на А. Х. М., починал на 04.02.1961 г. След неговата смърт имотът е станал съсобственост между неговите наследници: съпругата му С. С. М., починала през 1976 г., дъщеря му Д. А. Ц., наследниците по право на заместване на починалия му през 1944 г. син П. А. М. и другия му син Б. А. М.. Тъй като с нотариален акт № … от 30.01.2006 г. Д. Атанасова Ц. и наследниците на П. А. М. са дарили на съделителката Н. И. Я. притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от имота, а с нотариален акт № … от 13.01.2006 г. останалите наследници на Б. А. М. са продали на съделителя И. Х. М. притежаваната от тях ид.ч. от имота, то делбата е допусната при квоти 2/3 ид.ч. за Н. Я. и 1/3 ид.ч. за И. М.. Съдът е приел за неоснователно твърдението на И. М., че е придобил целия имот по давност, тъй като не било доказано нито И. М., нито неговият пряк наследодател Б. М. да са установили владение върху целия наследствен имот, като са отблъснали владението на останалите наследници на А. М. върху имота. За да обезсили първоинстанционното решение по предявения инцидентен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че този иск няма нов предмет, различен от този по първоначално предявения иск за делба и че ищецът по този иск няма правен интерес от предявяването му. Релевантните за този иск спорни факти за собствеността върху имота според съда са включени в предмета на спора по първоначалния иск за делба и по тези факти първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си за допускане на делбата.
Така постановеното решение не противоречи на приетото от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по т.гр.д.№ 3 от 2012 г., според което по реда на чл.537, ал.2 от ГПК съдът може да отмени само констативни нотариални актове за собственост, но не и тези, с които се удостоверяват сделки. Според това тълкувателно решение, а и според цялата останала практика на ВКС, при разглеждане и решаване на гражданскоправен спор за собственост съдът е длъжен да прецени вещно-прехвърлителното действие на нотариалните актове за сделки /като отчита, че такова вещно-прехвърлително действие не е настъпило, когато прехвърлителят по сделката не е бил собственик на прехвърления имот/, но не може да отменя тези нотариални актове по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. Точно това е направил и въззивният съд в обжалваното решение- не е отменил по реда на чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № … от 2006 г., който легитимира И. М. като собственик на процесния имот, но е взел предвид, че този нотариален акт няма вещно-прехвърлително действие за повече от 1/3 ид.ч. от имота, тъй като прехвърлителите по този нотариален акт не са притежавали останалите 2/3 ид.ч. от процесния имот. Тоест, липсва каквото и да било противоречие с горепосоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд.
Тъй като ответницата по жалбата не е представила доказателства за направени от нея разноски по делото пред ВКС, такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 83 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.