О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.634
гр. София, 30.09.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 септември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1887/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. Ю. И. срещу решение № 2048 от 17.12.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3523/2012 г.,с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за сумата от 35 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания от ПТП настъпило на 17.04.2011 г.и 454 лева-имуществени, виновно причинени от водача на т.а. „У. 452А” с рег. [рег.номер на МПС] Х. Х. Х.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят навежда оплаквания за необоснованост и сществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е преценен за неоснователен иска на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за сумата от 35 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания от ПТП настъпило на 17.04.2011 г., виновно причинени от водача на т.а. „У. 452А” с рег. [рег.номер на МПС] Х. Х. Х., въззивният съд е приел, че от страна на ищеца не се доказва, че самото ПТП е предизвикано от виновното действие или бездействие на водача на камиона. От заключението по назначената от първинстанционния съд САТЕ се установява, че товарният камион, в чиято непредназначена за това каросерия се е возил и пострадалият И. се е движел по наклонен горски път. В един момент двигателят е угаснал, скоростната кутия и спирачната система са отказали да сработят. При това положение водачът не е могъл да спре движението на заден ход на товарния автомобил по наклона, поради прогресивното нарастване на скоростта на товарния автомобил с изминатото разстояние по наклона, въпреки,че е опитал да стори това със задействане на ръчната спирачка. В последствие камионът се е обърнал странично и е застанал на таван. От това за ищеца са настъпили счупване на костите на лявата подбедреница в средно-долната трета част с разместване на костните фрагменти и охлузване на подбедреницата . Наложило се е оперативно на счупените кости и стабилизиране с метална плакаи гипсова имобилизация за 45 дни. Общият лечебно-възстановителен период е бил 8 месеца, като през първите 6 месеца пострадалият се е придвижвал с помощта на патерици.
ГО на водача на вредоносното МПС е застрахована в ответното застрахователно дружество.
На базата на експертното заключение на САТЕ и свидетелските показания , съдът е заключил , че механизмът на ПТП не обуславя виновно действие или бездействие на водача на камиона като основание за ангажиране на гражданската отговорност на водача, респективно функционалната такава на застрахователя на последната, доколкото се касае за скрити експлоатационни дефекти на самото МПС довели до обективна невъзможност на водача да предотврати настъпването на самото ПТП. При това положение, съдът е счел исковете за недоказани по основание и ги е отхвърлил. В мотивите на въззивното решение изрично е отбелязано, че в исковата молба липсва наведена фактическа обстановка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.50 ЗЗД, както и че не са налице предприети надлежни процесуални действия по чл.214 ГПК за изменение на основанието в насока виновно поведение на водача извън изложеното в самата искова молба
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи обуславящ изхода по спора правен въпрос, а само навежда оплаквания за необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила: необоснавани фактически извод за скрити експлоатационни дефекти на тов.автомобил , позоваване на заключението на автотехническата експертиза относно механизма на ПТП и причините за настъпването и отказ на съда да назначи повторна А..
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая липсва конкретен правен въпрос формулиран от страна на този жалбоподател, който да бъде подведен под допълнителните основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал..1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени процесуални нарушения , които са ирелевантни във фазата по допускане до касация. Съгласно посоченото ТР 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС няма процесуални правомощия да извлича релевантния за спора правен въпрос от оплакванията в самата касационна жалба, а от друга страна липсата на посочен правен въпрос само по себе си е пречка за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2048 от 17.12.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3523/2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.