4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр. София, 01.10.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 септември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1895/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. производителна кооперация „Острица” [населено място], [община], обл. С. срещу решение №15/16.01.13 г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. №481/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 137 от 09.10.2012 г. по гр.д. №103/12 на РС-Смолян , с което по иск с правно основание чл.58 ЗК предявен от Б. С. Х. от [населено място] са отмени като противоречащи на закона и на Устава на кооперацията решенията на УС на ГПК Острица взети на негово заседание от 17.03-2012 г. , относно свикването и провеждането на ОС на кооперацията на 24.04.2012 г. както и всички решения на проведеното на тази дата общо годишно ОС на кооперацията, на което са избрани ръководни органи, приети са 12 нови член –кооператори и са освободени 30 починали член-кооператори,приети са отчетите на УС и КС и е освободен председателят на кооперацията, приет е ГФО за дейността на кооперацията за 2011 година и начина на разпределяне на печалбата за същата година е и одобрен проекто-бюджета за 2012 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът Б. С. Х. се явява член-кооператор на ответната кооперация към датите, на които са проведени заседанието на УС и редовното годишно Общо събрание, чиито решения са предмет на исковата защита по чл.58 ЗК. На така проведеното заседание а УС на 17.03-2012 г. са присъствали трима от общо петимата негови членове или не е бил налице изискуемият се , съгласно чл.27 ал.1 от Устава на кооперацията кворум от 2/3 от членовете на УС за провеждане ва редовно негово заседание. Отчетено е обстоятелството, че 2/3 от 5 члена на УС аритметично възлиза на 3,33, което когато се отнася за персони означава най-малко четирима членове а УС. Участието на един от подгласниците, без да се установява наличие на основание за това-смърт на член на УС или три неучастия без уважителни причини /чл.29 от Устава/ не прави заседанието редовно, още повече, че за заместването на член на УС на някое от предвидените основания е необходим акт на компетентния орган, вписан в ТР. Ето защо самото решение на УС за свикване и провеждането на общо годишно ОС на кооперацията на 24.04.2012 г. е незаконосъобразно и следва да се отмени като такова.
Незаконосъобразността при вземане на решение от УС за свикването на самото ОС води и до порок в свикването и провеждането на последното, съответно представлява основание за незаконосъобразността на взетите от него решения. Отделно от това при свикването на самото ОС е допуснато нарушение и на императивните разпоредби на чл.16 от ЗК: за налична писмена покана до член-кооператорите, и нейното разгласеняване по ред определен от самата кооперация. В тежест на ответника-ГПК „Острица” е било установяването на последното обстоятелство, но същото е останало недоказано.
С оглед констатираните законови нарушения, както и нарушения на Устава на кооперацията, въззивният съд е счел исковете за основателни.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от страна на кооперацията се формулира като въпрос от значене за спора: за начина на разгласяването на писмените покани за провеждане на ОС на коператорите и по специално: следва ли да бъде изпращана такава лично на всеки кооператор. Твърди се, че по този въпрос е налична противоречива казуална практика на съдилищата, както и че е налице необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.16 от ЗК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, въпросът от изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК няма характеристиката на обуславящ, тъй като, за да прецени взетите решения на ОС за незаконосъобразни и да ги отмени, съдът се е позовал не само на недоказване от ответната-кооперация на спазване на процедурата по уведомяването на член-кооператорите за датата,часа и мястото на провеждане на ОС, така както е уредена в чл.18 от Устава и в решението на УС за свикване на ОС, но и на съществен порок в самото решение на УС за свикване на това ОС: липса на кворум за провеждането му и формиране на воля-решение за свикване на ОС, което води и до незаконосъобразност на самото ОС и неговите решения.
Следователно по така формулирания въпрос не е налице първата предпоставка за допускане до касационно обжалване : самият правен въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като и при отговор различен от застъпения в обжалваното решение изходът по спор не би се променил, с оглед незаконосъобразността при провеждане на заседанието на УС на кооперацията, на което е взето решение за свикване на редовното годишно ОС, чиито решения се атакуват по реда на чл.58 ЗК. Липсата на формулиран от касатора обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК води до недопустимост до касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК.
Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №15/16.01.13 г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. №481/2012г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.