О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
гр.София, 01.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4239/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.11.2012 г. по гр.д.№ 12593/ 2013 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 12384/ 2012 г. и като краен резултат са уважени предявените от Л. Б. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 05/ 16.01.2012 г. на директора на П. за п. п. – С.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „служител, издаване на пътнически билети”; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 727,50 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправният въпрос дали при уволнение по чл.325 т.9 КТ работодателят е длъжен да предложи на работника всички подходящи за заемане работни места в предприятието или само тези, които са включени в списъка но чл.315 КТ. Позовава се на решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 814/ 2009 г. и по гр.д.№ 565/ 2011 г., които според него разрешават повдигнатия въпрос по различен начин и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касация страна Л. Б. М. оспорва жалбата, без да взема изрично становище по релевираното основание за допускане на касационното обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя поради невъзможност от страна на ищцата Л. М. да изпълнява възложената й работа поради болест. Изложил е мотиви, че това уволнително основание може да се приложи само ако липсва друга подходяща за здравословното състояние на работника длъжност в предприятието на работодателя и че при спор относно законността на уволнителното волеизявление, последният е този, който следва да докаже липсата на такава длъжност. Прието е, че при възложено задължение по чл.190 ГПК ответникът по делото (сега касатор) не е представил по делото доказателства за този факт. Заради това са счетени за доказани твърденията на ищцата за наличие на друга, подходяща за здравословното й състояние работа (като магазинер), уволнението е счетено за незаконно, а предявените искове – уважени.
При тези мотиви в обжалваното решение формулираният от касатора материалноправен въпрос е без значение за крайния изход от спора. Съдът не е обосновал изводите си за незаконност на уволнението с това, че работодателят не е предложил на работника всички подходящи за заемане от него работни места в предприятието. Той е отменил уволнението поради това, че касаторът не е представил документ, изискан от него по реда на чл.190 ал.1 ГПК, при което на основание чл.190 ал.2 вр. чл.161 ГПК са приети за доказани твърденията на ищцата, че в предприятието на ответника е имало друга подходяща работа за заемане от трудоустроени лица, включена в списъка по чл.315 КТ, и тази работа не й е предложена. Ето защо какъвто и отговор да получи поставеният от касатора въпрос, това би било без значение за крайния резултат, до който обжалваното решение достига. А съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по необуславящ въззивното решение въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не се налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.11.2012 г. по гр.д.№ 12593/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: