О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 646
гр. София, 03.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2046/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. фонд –гр. С. срещу решение от 03.12.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2232/2012 г.,с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на двамата ищци М. С. С. и С. Ж. С. предявени на основание чл.88 ал.1 т.1 ЗЗ/отм./ за сумите от по 52 500 лева –обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в страдания от загубата на сина им загинал при ПТП настъпило на 28.05.2005 г., виновно причинени от водача на микробус „Форд транзит с рег. [рег.номер на МПС] Я. Л. Л.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят навежда оплаквания за необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответниците по касационната жалба М. С. С. и С. Ж. С. изпращат отговор , в който излагат становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което въззивният съд е приел, че синът на ищците К. С. С. е загинал при ПТП настъпило на 28.05.2005 г., виновно и противоправно причинено от водача на микробус „Форд транзит” с рег. [рег.номер на МПС] Я. Л. Л., което се установява от влязлата в сила присъда по приложеното НОХД е явяваща се задължителна за съдилищата в тази част / арг. от чл.300 ГПК/. Определен е общ размер на претърпените вреди на преживелите родители от по 120 000 лева, като е отчетена възрастта на починалия им син -15 г., това че е живял с двамата си родители и данните за тяхната привързаност към него. Съдът е взел предвид и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самия пострадал: същият се е возил на предната седалка, без предпазен колан, което е допринесло във висока степен за тежките последици при настъпването на ПТП, който е определен на ?. При това положение общо дължимото обезщетение за всеки един от родителите е редуцирано наполовина и от последното е приспаднато пропорционално доброволно платеното обезщетение от страна на ответника ГФ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи обуславящ изхода по спора правен въпрос, а само навежда оплаквания за недопустимост съдът да определя глобален размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер надвишаващ размера на претендираното в петитума на исковата молба обезщетение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая липсва конкретен правен въпрос формулиран от страна на този жалбоподател, който да бъде подведен под допълнителните основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал..1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения , които са ирелевантни във фазата по допускане до касация. Съгласно посоченото ТР 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС няма процесуални правомощия да извлича релевантния за спора правен въпрос от оплакванията в самата касационна жалба, а от друга страна липсата на посочен правен въпрос само по себе си е пречка за допускане до касация.
С оглед правна прецизност и във връзка с единствено наведеното в изложение на основанията за допускане до касация оплакване за недопустимост съдът да определя глобален размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер надвишаващ размера на претендираното в петитума на исковата молба обезщетение, то налице е задължителна за съдилищата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК: Р №166/13.01.2012 г. на ВКС, І т.о. по т.д. №43/2011 , в която е прието , че горното не е недопустимо, стига съдът в диспозитива да не присъжда по-голям размер от този претендиран в петитума на иска.
Касаторът ГФ следва да заплати на ответниците по касационната жалба разноските пред настоящата инстанция в общ размер на 3000 лева-договорено и заплатено възнаграждение за адвокат, съобразно приложения договор за правна помощ и отбелязване плащането на сумата в самия него.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.12.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2232/2012 г..
ОСЪЖДА Г. фонд- [населено място] да заплати на М. С. С. и С. Ж. С. сумата от 3 000 лева разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.