О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София,04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1097/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 713 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 4452/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5133 от 05.10.2011 г. по гр.д.№ 4124/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, І-4 състав и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД касаторът е осъден да заплати на Д. С. К. и на Д. К., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И. сумата 33 186 евро, представляваща заплатената част от продажната по предварителен договор за покупко-продажба от 18.09.2006 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането му до касационно обжалване се поддържа на всички основания, визирани в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответниците по касация не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да счете за основателен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД във вр. с чл.87 ЗЗД, с обжалваното решение въззивният съд приел, че по сключения предварителен договор с ищците като купувачи на апартамент в комплекс „А. Х.” в [населено място], подробно инзивидуализиран в исковата молба ответникът [фирма] /М. 2/, сега касатор е неизправна страна на две основания – на първо място е счетено, че с учредяване на ипотека върху обещания имот същият е нарушил клаузата от договора, според която продавачът се задължава да предаде имота без вещни тежести, а на второ място, че според съставения на 30.07.2008 г. Констативен протокол и извлечението от службата по вписванията собственик на имота е М. 1, а не ответникът М. 2, от което е направен извод, че ответното дружество не е било в състояние да прехвърли правото на собственост върху имота така, както е уговорено в предварителния договор.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките да допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: 1./ Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения договор при условие, че страните ясно и точно са уговорили момента, към който имотът, предмет на договора е следвало да бъде предаден чист от вещни тежести – разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС; 2./Съставлява ли нарушение на предварителния договор учредяването на договорна ипотека върху недвижимия имот преди датата на предаването му и 3./ Допуска ли се разваляне на договор, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора – въпроси, разрешени с обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата; 4./ Следва ли учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот от страна на продавача, представляващо част от обичайната търговска практика, да се счита за нарушение на задълженията по предварителния договор при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните в изложението въпроси са относими към спорния предмет на делото, но не са единствено обуславящи за изхода на делото. Становището на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД за разваляне на предварителния договор е обосновано с два самостоятелни решаващи извода. Първият извод е мотивиран с учредената от ответника договорна ипотека върху имота в нарушение на поетото по този договор задължение да предаде на купувачите недвижимия имот без вещни тежести. Зададените въпроси имат отношение само към този извод, но не и към втория, обоснован с липсата на право на собственост на касатора върху недвижимия имот към определената с предварителния договор дата за сключване на окончателен такъв. С оглед на така направения алтернативен извод, евентуалният отрицателен отговор на поставените въпроси резултатът по делото би останал непроменен, което прави безпредметно касационното им разглеждане по реда на чл. 290 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 713 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 4452/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: