О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр.София, 04.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5969/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Х. А., чрез неговата майка и законен представител К. Д. И., срещу определение на Добрички окръжен съд № 481/ 04.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 527/ 2013 г. С него е потвърдено определение на Добрички районен съд № 200/ 09.05.2013 г. по гр.д.№ 751/ 2012 г. и по този начин е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на подадената от него въззивна жалба против решение № 8/ 08.02.2013 г. по гр.д.№ 751/ 2012 г. на Добрички районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като пренебрегва събраните доказателства за наличие на обективни причини за пропускането на срока за отстраняване на нередовностите на подадената жалба. В приложено към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че оспореното от него определение разрешава процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Кой е този въпрос, в изложението не е посочено.
Ответните по частната жалба страни – А. Х. А., чрез нейната майка и законен представител Й. Д. Й., Дирекция социално подпомагане – Д., [община] и П. на РБ, не вземат становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1 / 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Повдигнатият от него въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд може да се произнесе. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е формулирал такъв въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Конкретният случай е точно такъв, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, а само е изложил твърдения, че въззивното решение противоречи на практика на ВКС. Поради това, и без да разглежда приложената към изложението на касатора съдебна практика, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Добрички окръжен съд № 481/ 04.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 527/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: