О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
[населено място], 07. 10. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5895 от 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б. срещу определение № 1917 от 13.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 3132 от 2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 11.06.2013 г. по гр.д.№ 2697 от 2012 г. на Софийския градски съд, I-16 състав за отхвърляне молбата на Н. Й.в Б. за допълване на определението за прекратяване на това дело чрез присъждане на разноски на ответника.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: противоречие с посочена от жалбоподателя задължителна практика на ВКС /определение № 254 от 14.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 224 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и определение № 289 от 12.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 255 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по въпроса: дължат ли се разноски на ответника по делото, когато производството по него е прекратено поради нередовност на исковата молба.
Ответницата по частната жалба Б. П. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Тъй като се обжалва акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на първоинстанционен съд за отказ да бъде допълнено определение за прекратяване на делото в частта за разноските, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК този акт може да се допусне до касационно обжалване само при наличие на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като липсва противоречие между обжалваното определение на САС и практиката на ВКС. Посоченото от жалбоподателя определение № 254 от 14.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 224 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. не представлява практика на ВКС, тъй като с него не е допуснато касационно обжалване и съответно не е разрешен правен въпрос, който би бил от значение и за други граждански дела, а ВКС се е произнесъл само по процесуалноправен въпрос, касаещ конкретното дело- налице ли са основания за допускане на касационно обжалване на конкретно определение на въззивен съд. Между второто посочено от жалбоподателя определение на ВКС /определение № 289 от 12.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 255 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., с което е допуснато касационно обжалване и има произнасяне по процесуалноправния въпрос кога се дължат разноски на ответника по делото/ и обжалваното определение на САС няма противоречие: както в определението на ВКС, Четвърто г.о., така и в обжалваното определение на САС е прието, че на ответника се дължат разноските, направени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото, независимо от основанието за това прекратяване /оттегляне на иска или връщане на нередовна искова молба, препис от която обаче вече е бил връчен на ответника преди прекратяването на делото/.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1917 от 13.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 3132 от 2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.