О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 08. 10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4484 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. срещу въззивно решение № 423 от 07.03.2013 г. по възз. гр.д. № 3318 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3246 от 09.08.2012 г. по гр.д. № 1840 /2007 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен искът на В. М. М. срещу Р. К. Т. – М. с правно основание 108 ЗС за апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Р. К. Т. – М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата за допустима, тъй като не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Искът се основава на твърдения, че договорът, с който процесният апартамент е продаден на праводател на ответника през 2000 г., е нищожен поради липса на съгласие.
Ответникът се брани с твърдение, че е добросъвестен владелец въз основа на договор за покупко-продажба в нотариална форма и че е придобила имота по кратката давност.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че : Ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот въз основа на реализирано право на строеж от 1996 г.; че с влязло в сила решение на ВКС по гр.д. от 2008 г. (по-късно заведено от настоящото) е прието за установено по отношение на Б. Б. (праводател на праводател на ответника), че договорът за покупко-продажба на процесния имот, сключен на 29.11.2000 г. чрез пълномощник, действал от името на В. М., като купувач с Б. Б., действал като купувач, е нищожен поради липса на съгласие (пълномощното е било общо); На 14.06.2002 г. – Б. Б. е продал процесния апартамент на А. М. по време на брака и, тя и съпругът и са продала процесния апартамент на ответника Т. на 16.05.2003 г. и са и предали фактическата власт върху него; въззивният съд е приел правните изводи, че предвид прогласената нищожност на покупко-продажбата от 2000 г. правоприемниците на Б. Б. не са могли да придобият собствеността върху апартамента; но доколкото по делото не са установени факти, те да са знаели, че Б. Б. не е собственик на имота, на основание чл.70,ал.1 ЗС те следва да се считат за добросъвестни владелци, разполагащи по аргумент от чл.79,ал.1 ЗС с правото да придобият собствеността върху апартамента по оригинерен способ чрез осъществяване на фактическа власт върху него за период от пет години; по делото е установено, че М. са започнали да владеят на 14.06.2002 г. до 16.05.2003 г., когато са го предали на ответницата Т. в деня на сделката с нея, която е продължила владението и е присъединила владението на праводателите си, за което е направила в срок изявление по делото; и към 02.07.2007 г., когато е предявен искът срещу нея, в полза на същата е изтекъл давностен период по-дълъг от пет години. Съдът е приел, че за владението на имота не е било необходимо той да е обитаем – двамата предишни прехвърлители са разполагали с ключ, втората е започнала ремонт и че не следва да обсъжда показания на Б. Б., отразени в полицейска преписка, т.к. тези показания не са събрани по предвидения процесуален ред и не могат да бъдат ценени, дори да са неизгодни за него. Крайният извод е, че кратката давност е приложима по отношение на ответника Т., поради което искът по чл.108 ЗС е неоснователен.
В уточнение на бланкетната си касационна жалба и наред с доводите за неправилност на въззивното решение жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : дали владението, което се упражнява въз основа на нищожно правно основание, създава на купувача права на добросъвестен владелец.
Видно от изложението за решението на въззивния съд въпросът не е обуславящ, т.к. съдът не е приел, че владението, което е довело до придобиване, се основава на нищожно правно основание (на нищожната сделка от 2000 г.), а на следваща сделка (от 2002 г.), за която не е установен такъв порок.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос за добросъвестността на приобретателите – дали има такава добросъвестност, когато приобретателите са знаели, че техният праводател не е бил собственик.
Видно от изложението въпросът не е обуславящ, доколкото е прието, че по делото не са установени факти, приобретателите на Б. Б. да са знаели, че той не е собственик на имота и именно затова и на основание чл.70,ал.1 ЗС те следва да се считат за добросъвестни владелци.
Доводът на жалбоподателя за необоснованост на въззивното решение : за необоснованост на извода, че приобретателите на Б. са владели, защото имотът според жалбоподателя бил необитаем, което обуславяло липса на владение и според жалбоподателя всяко трето лице имало достъп до имота, не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС и не следва да бъде разглеждан в това производство по чл.288 ГПК, а само доколкото бъде прието, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в това производство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 400 (четиристотин) лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 423 от 07.03.2013 г. по възз. гр.д. № 3318 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Осъжда В. М. М. да заплати на Р. К. Т. – М. сумата 400 (четиристотин) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.