О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр. София, 08.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 01 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 3270 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу определение № 1212/21.03.2013 г. по ч. т.д. №471/2013 на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определението от 21.01.2013г. по ч.гр.д. №16757/2012 г. на В. за връщане като просрочено възражението по чл.414 ГПК на жалбоподателя срещу заповед № 9239/19.11.2012 за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 ГПК изд. от РС-Варна по ч. гр.д. 16757/12 в полза на [фирма] срещу [фирма] . Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] изразява становище за липса на основание за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че върнатото от страна на заповедния съд възражение по чл.414 ГПК на жалбоподателя-длъжник срещу заповед № 9239/19.11.2012 за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 ГПК не е постъпило в съда в двуседмичен срок от връчването на заповедта , заедно с поканата за доброволно изпълнение /П./ . Последната е връчена на дружеството-длъжник на адреса по търговския регистър /ТР/ на 11.12.2012 г. на неговия законен представител,съгласно данните от ТР-управителя К.. Следователно постъпилото в заповедния съд на 08.01.2013 г. възражение е извън двуседмичния законов срок. Съдът е счел за ирелевантно оплакването в частната жалба до В., че К. не е могъл да представлява [фирма] към датата на връчване на П., доколкото на проведено ОС на съдружниците в това дружество същият е бил изключен като съдружник и снет като управител с решение от 11.06.2010 г.. Решаващият орган се е позовал на обстоятелството, че към датата на връчването на заповедта по чл.417 ГПК в търговския регистър като управител на [фирма] и представляващ същото е фигурирал К. наред с Т. Д. и всеки е могъл да представлява ЮЛ поотделно.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочат въпроси, които обобщено се свеждат до това, дали съдът е длъжен да се съобрази с последиците на решението на ОС на съдружниците в О. относно лицето представляващо последното или е обвързан от вписването за това в търговския регистър.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая , съгласно така очертаните критерии, вторият от така поставените като обуславящи изхода на спора въпроси има това качество, доколкото от отговора му зависи редовността на връчването на заповедта от ЧСИ, а от тук и дали възражението срещу нея е просрочено.
Отговорът на обуславящия правен въпрос е предмет на ясната и непротиворечива законова уредба в Закона за търговския регистър в сила от 01.януари 2008 г. и чл.140 ал.4 ТЗ:
Съгласно чл.6 ал.1 и ал.2 ЗТР вписването в ТР на обстоятелството следва да бъде поискано в 7 дневен срок от настъпването,съответно от приемането на акта, който го поражда-в случая решението на ОС на съдружниците в [фирма] за изключване на К. като съдружник и заличаването му като управител/ вписването в ТР на това обстоятелство следва от чл.140 ал.1 ТЗ/. Последващото атакуване от последния на това решение с конститутивния иск по чл.74 ТЗ не е пречка за предприемане на това действие. При пропуск от страна на търговеца да поиска вписването на освобождаването на единия от управителите като представляващ дружеството в ТР следва да се приложи нормата в чл. 10 ал.2 ЗТР, че невписаните обстоятелства се считат за несъществуващи спрямо трети добросъвестни лица, като под последните следва се разбира и съответните държавни органи: т.е и съдилищата. В тази насока е и уредбата в чл.140 ал.4 ТЗ относно действието на освобождаването на управителя от вписването в търговския регистър. Тези разпоредби са приложени правилно и от решаващия въззивен състав при постановяване на обжалваното определение-
Наличието на цитираните ясни и непротиворечиви законови разпоредби изключва необходимостта от тяхното тълкуване,от което следва,че обуславящият изхода по спора правен въпрос не се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 1212/21.03.2013 г. по ч. т.д. №471/2013на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.