О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
гр.София, 09.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4647 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. И., Р. Г. И., Л. Т. Х. и Л. С. И., чрез адв. Х. Я., срещу въззивно определение № 290/20.03.2013 г. по възз.ч.гр.д.№ 136/2013г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение №48/20.11.2012 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 241/2011 на Районен съд – Брезник. Прието е, че предявеният иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като за ищците липсва правен интерес от воденето на настоящото дело, поради липса на висящо административно производство по ЗСПЗЗ, или възможност да бъде образувано.
Жалбоподателят, в изложението си за допускане на касационно обжалване, поддържа основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК. Сочи, че по повдигнатите въпроси, при идентичен случай, съдът в определение № 526/ 08.09.2009г. по ч.гр.д №480/2009г. ВКС – І г.о е приел, че за допустимостта на иска е достатъчно имотът да е заявен и възстановен на една от страните, а правен интерес от иска има и когато ищците не са заявили имота за възстановяване, по реда и в срока съгласно ЗСПЗЗ, защото те могат да искат изменение на решението на ОСЗ в хипотезата на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ. Въззивният съд също се е позовал на практика на ВКС, която според касаторите е неприложима в настоящия случай. Поради това се иска допускане на касационната жалба до разглеждане.
Ответниците по жалбата, чрез процесуалните си представители адв.И. В. и адв.Д. Х., в писмени становища поддържат, че не следва да се допусне касационното обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК. Изтъква се, че колебанията в практиката на ВКС са преодоляни в полза на разрешението, което и въззивният съд е постановил. В тази връзка са приложени решения № 34/21.03.2011г. и № 35/21.03.2011 на ІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по поставените въпроси. Сочените, като довод в подкрепа на основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, колебания в практиката на ВКС са вече окончателно преодолени, като всички състави на ВКС възприемат разрешението, постановено и от въззивния съд в обжалваното определение.
Искът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е лишен от правен интерес и е недопустим за случаите, при които земята не е заявена за възстановяване на името на лицето, за което се твърди да е било неин собственик, но е заявена и възстановена на името на друго лице.
В случая не е спорно, че ищците не са подали заявление до поземлената комисия за възстановяване собствеността върху процесните земи на името на преките си наследодатели А. и М. И., не са предявили и иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване на това им право. Заявление за реституция на земеделските земи е подадено само на името на общия наследодател И. Г. и по него е постановено решение на поземлената комисия за възстановяване на имотите на всички негови наследници.
Както се посочи, съществуващата противоречива практика на съдилищата и на отделни състави на Върховния касационен съд, израз на която е и приложеното с касационната жалба определение № 526/08.09.2009г. по ч.гр.д.№480/ 2009 г. – І г.о., е преодоляна. След постановяване на редица решения по чл. 290 ГПК следва да се приеме, че е формирана задължителна и постоянна съдебна практика, съгласно т. 2 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, в съответствие с която е постановено атакуваното въззивно определение. В посочения смисъл са например: реш. № 642/11.04.2011 г. по гр. д. № 885/2009 г. на І г.о., реш. № 376/ 19.10.2010г. по гр.д. № 641/2010 г. на ІІ г.о., реш. № 34 /21.03.2011 г. по гр. д. № 1112/2010 г. на ІІ г.о., реш. № 490/16.06.2010 г. по гр. д. № 1225/ 2009г. на І г.о., реш. № 224/ 15.03.2010 г. по гр. д. № 109/2009 г. на І г.о., реш. № 337/ 15.07.2010 г. по гр. д. № 389/2010 г. на ІІ г.о. и др. Всички те се основават на разрешението, дадено и с ТР № 1/97 г., а именно че искът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е обусловен от правен интерес и че такъв интерес е налице при висящо административно производство или възможност то да бъде образувано, включително и след успешно провеждане на иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Ако производството не може да бъде образувано поради неподаване на заявление, или поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
С изменението на ЗСПЗЗ – ДВ, бр. 13/2007 г. се въведе краен срок за предявяване на тези искове, с изтичането на който отпадна възможността за безсрочно признаване на права за възстановяване, респ. за предявяване на искове по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Възстановяването на земеделската земя се извършва не по право, а след подаване на заявление от заинтересованите лица, поради което без наличие на отправено искане няма възможност да се постанови възстановяване на земята, дори и с влязло в сила решение по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ да е установено, че тя е принадлежала на определено лице към момента на образуване на ТКЗС.
Поставените в изложението на касаторите въпроси по т.2 и т.3 не са стояли за разглеждане пред въззивния съд, респ. не са били предмет на решаващата му дейност, а за първи път се повдигат с настоящата касационна жалба, поради което са неотносими за делото.
Предвид изложеното, не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК, за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси по т.1, т.2 и т.3 от изложението.
Ответниците по жалбата В. В. С., М. В. А. и Т. В. А. са направили искане за присъждане на разноски, което е основателно. Съгласно представения списък на разноски на същите им се дължи сумата от 400 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 290/20.03.2013г., постановено по възз.ч.гр. дело № 136/2013г. на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА М. Г. И. с ЕГН – [ЕГН] от [населено място], [улица] вх.”” ет. ап., Р. Г. И. с ЕГН – [ЕГН] от [населено място], [улица] вх.”” ет. ап., Л. Т. Х. с ЕГН – [ЕГН] от [населено място], [улица] ет. ап. и Л. С. И. с ЕГН – [ЕГН] от [населено място], [улица] ет. ап., да заплатят на В. В. С., М. В. А. и Т. В. А., всички от [населено място], [община], сумата 400 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.