О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
гр.София, 09.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4885/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1802 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 12178/ 2012 г. в частта му, в която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 43581/ 2011 г. и по този начин са уважени предявените от Ж. Н. П. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1218/ 21.07.2011 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „водач електрокар и друга перонна техника, той и товарач”; и за извършено прихващане между вземането на касатора за връщане на дадена при отпаднало основание сума от 874,03 лв и вземането на ищеца за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 539,16 лв.
Жалбоподателят повдига материалноправния въпрос дали при извършване на подбор по чл.329 КТ работодателят е длъжен да извърши съпоставка между всички лица, които заемат съкращаваната длъжност, включително възпрепятстваните да изпълняват трудовите си функции за определен период от време, или само между лицата, които реално изпълняват длъжността към момента на извършване на подбора. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касация страна Ж. Н. П. оспорва жалбата, като излага съображения по съществото на спора, без да взема отношение по основанието за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя (сега касатор) поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работата. Преди да направи уволнителното волеизявление, работодателят е извършил подбор, но не е поискал съгласие от ръководството на синдикалната организация, на която ищецът е бил член. Действащият (към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение) колективен трудов договор в предприятието обаче, е предвиждал задължение на работодателя да получи такова съгласие преди уволнението. Като не е изпълнил това си задължение, ответникът е нарушил разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ и уволнението е незаконно на това основание. Освен това въззивният съд е обсъдил доводите на касатора, че преди уволнението е извършен законосъобразен подбор по делото и ги е отхвърлил, защото счел подборът за проведен в нарушение на утвърдената от самия работодател методика за извършването му. Участието в подбора на работници, които реално не изпълняват длъжността, според въззивния съд не се е отразило на законосъобразността на уволнителната заповед.
При тези мотиви в обжалваното решение поставеният от касатора материалноправен въпрос няма отношение към правните изводи на въззивния съд. Съгласно чл.344 ал.3 КТ, когато се оспорва законността на уволнение и съдът установи, че за извършването му е било необходимо да се вземе съгласие от синдикален орган, а такова няма, уволнението се отменя само на това основание. В този случай съдът не следва да разглежда спора по същество, така че мотивите в обжалваното решение във връзка със законността на подбора са ирелевантни. Освен това въпросът за надлежните участници в подбора не касае и тази част от мотивите на въззивния акт, тъй като съдът е обявил уволнението за незаконно не защото от подбора е следвало да се изключат някои работници, а защото при извършването му не е спазена утвърдената от самия работодател методика за оценяване на съпоставяните лица.
По въпрос, който не обуславя въззивното решение, касационно обжалване не може да бъде допуснато (така Тълкувателно решение № 1/ от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС), поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1802 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 12178/ 2012 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: