О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 14.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5506 /2013 г.:
Производството е по чл.274,ал.3 вр. чл.396,ал.2,изр.3-то ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. К. Ц., гражданин на Федерална република Германия и живущ във Ф. срещу определение № 1501 /16.04.2013 г. по (ч.) гр.д. № 1499 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е отменено определение от 11.04.2013 г. по гр.д. № 20694 /2013 г., с което е оставена без уважение молбата от 11.02.2013 г. на ищцата по делото Ж. И. М. срещу Е. К. Ц. и Б. Б. А., граждани на Ф., за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл.30,ал.3 ЗС с цена общо 7 223.70 лева чрез запор на вземането което ответниците имат по изпълнително дело с посочен номер до размер 15 000 лева и вместо него е постановено друго, с което въззивният съд е допуснал обезпечение на иска на Ж. И. М. срещу Е. К. Ц. и Б. Б. А. за заплащане на подобрения, извършени в ателие в [населено място], индивидуализирано в определението, за сумата общо 7 223.70 лева, чрез запор на вземането което ответниците имат по изпълнително дело с посочен номер до размер на 3 611.85 лева по всяко едно вземане при представяне на парична гаранция в размер на 1 000 лева по посочена от съда сметка.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Ж. И. М. не е подала отговор на частната жалба.
Б. Б. А. не изразява становище по частната жалба.
Настоящият състав намира следното:
Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим, но не е подкрепен с доказателства и че не е обосновано наличието на обезпечителна нужда.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че искът е подкрепен с писмени доказателства – две фактури за закупуване на мебели и извършване на строително – монтажни работи, които са относими като предмет на извършените услуги и дата на съставянето им към обстоятелствата, изложени в исковата молба, че в отговора на исковата молба ответникът Е. К. Ц. не оспорва изрично извършването на процесните подобрения в имота, а възразява по отношение на момента, в който са направени и наличието на съгласие от негова страна за тяхното осъществяване и прави възражение за прихващане, въз основа на което въззивният съд е приел, че са налице доказателства, подкрепящи основанието на иска, но не в пълния му предявен размер, затова обезпечението на иска ще се допусне, но при представяне на парична гаранция от 1 000 лева.
В приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда процесуалноправните въпроси: възможно ли е съдът по обезпечението да прави преценка на допустимостта на предявения иск с оглед законосъобразното произнасяне по исканото обезпечение; дали молителят е длъжен да изложи всички доводи за наличие на обезпечителна нужда; дали следва да представи доказателства в тази насока и въз основа на какво съдът изследва наличието на условия за допускане на исканото обезпечение, за които не сочи, нито обосновава наличието на специалните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, поради което и следва да се приеме, че те не са осъществени.
Жалбоподателят извежда и въпросите : При ненадлежно упражнено право на иск, допустимо ли е допускане на обезпечение на неясни парични претенции и допустимо ли е допускане на обезпечение на парични претенции при липса на каквито и да била данни за невъзможност на ищеца да осъществи правата си при евентуално уважително решение, за които твърди, че определени аспекти от казуса са от значение за развитието на правото, а еднаквото им разрешаване би довело до точното прилагане на закона, доколкото няма съдебна практика.
Настоящият състав намира че основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е заявено бланкетно и настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
Към това може да се добави, че въпросът : дали е законосъобразно допускане на обезпечение на неясни парични претенции не е обуславящ, доколкото от в мотивите на въззивния съд се съдържа преценка на предявените претенции като вероятно основателни, макар и неподкрепени с доказателства за целия предявен размер, в която преценка и имплицитно се съдържа преценка за допустимостта и редовното предявяване на претенциите.
Въпросът : дали е законосъобразно допускане на обезпечение на парични претенции при липса на каквито и да била данни за невъзможност на ищеца да осъществи правата си при евентуално уважително решение, също не е обуславящ, доколкото молителят е обосновала обезпечителната си нужда, включително и в частната си жалба пред въззивния съд: че в случай, че тя внесе по изпълнителното дело (за възложения и имот) сумата, която съответства на дела на ответниците от изнесения на публична продан недвижим имот (съсобствен между страните) и те, които са германски граждани и нямат друго имущество в република България, получат сумите, то при успешно провеждане на предявените искове, за молителят ще се затрудни осъществяване на правата по решението.
Но дори и да не беше обоснована обезпечителна нужда, определението би било съобразено с установената съдебна практика според която при съдебно предявени парични вземания обезпечителната нужда се предполага, т.к. всяко разпореждане на ответника с имуществото му затруднява удовлетворяването на кредитора.
В този смисъл са определение № 933 от 19.10.2012 г. по ч. т. д. № 778 /2012 г, т. к., ІІ т. о. на ВКС и определение № 1132 ОТ 18.12.2012 г. по ч. т. д. № 926/2012 т., т. к., ІІ т. о. на ВКС, постановени по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, с които е прието, че разпоредбата на чл.391,ал.1 ГПК, която урежда обезпечителната нужда като предпоставка за допускане на обезпечение, е достатъчно ясна и по приложението й е създадена многобройна и непротиворечива практика на ВКС; в същата е възприето становището, че преценката за нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото; при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага; наличието на трайна и непротиворечива практика по въпросите на обезпечителното производство изключва основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касационното разглеждане на поставените от жалбоподателя въпроси няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В този смисъл са и определение № 757 от 03.10.2011 г. по ч. т. д. № 629 /2011 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС; определение № 835 от 28.09.2012 г. по ч. т. д. № 611 /2012 г., т.к., ІІ т. о. на ВКС; определение № 14 от 11.01.2010 г. по ч. гр. д. № 738 /2009 г., г.к.., ІV г.о.. на ВКС; и др.
От изложеното следва извод, че не са осъществени предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1501 /16.04.2013 г. по (ч.) гр.д. № 1499 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.