О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 14.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1076/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Р. Б. от [населено място], чрез адв. К.Н. – САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1194 от 09.07.2012 год., по в.гр.д.№ 3895/ 2011 год., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 4027 от 30.06.2011 год., по гр.д.№ 4817/2009 год. и е отхвърлен предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, иск срещу ЗК [фирма], [населено място], основан на чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 30 000 лв. до пълния заявен размер от 100 000 лв., както и в частта, с която в тежест на последния са възложени деловодни разноски по компенсация от 1 296.00 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД , касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото в общ размер от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е справедлив паричен еквивалент на понесените от него в резултат на процесното ПТП морални болки и страдания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год. и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС № 749/ 05.12.2008 год..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че в случая, с оглед понесените от ищеца болки и страдания и прогнозите за отзвучаване на травматичните му увреждания, настъпили в резултат на процесното ПТП от 24.04.2009 год. на [улица]в [населено място], справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение, като паричен еквивалент за неимуществените вреди на пострадалия е сумата 30 000 лв..
Следователно решаващите мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителната практика на ВКС, цитирана и от касатора, конкретният справедлив по см. на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди е свързан всякога с преценка на факти и обстоятелства, различни за отделните дела. Затова, сама по себе си съществуващата разлика в присъдените за репарацията им суми, когато дадените с ППВС № 4/68 год. и със създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, в която цитираното решение № 749/ 05.12.2008 год. на второ търговско отделение на ВКС се включва, задължителни за съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимото при деликт обезщетение са спазени, както е и в разглеждания случай, не е основание за прилагането на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до обосноваността на извършената от решаващия съд преценка на доказателствения материла по делото за отделните правноважими критерии, която всъщност касаторът оспорва, то тя е ирелевантна за предпоставките за допускане на касационното обжалване и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, независимо дали касационните оплаквания на касатора, свързани със същата са евентуално основателни – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ирелевантни към понесените от увреденото лице болки и страдания са и завишените нива на застрахователно покритие, на които е налице позоваване в касационната жалба. Те могат единствено да бъдат възприети и преценени като ориентир за съществуващата в страната конкретна икономическа обстановка, несъмнено детерминираща общественото разбиране за справедливост на дадения етап от развитието на обществото, което в случая ,предвид определения общ размер обезщетение на ищеца и датата на извършеното ПТП, въззивната инстанция явно е съобразила.
Единствено в тази вр. следва да се посочи, че доколкото произтичащите болки и страдания от предстоящата втора операция на ищеца не са били предмет на обсъждане в обжалвания съдебен акт, като конкретно подлежащи на обезщетяване, то същите, при наличие на определените в закона предпоставки за „ексцес” биха могли евентуално да обусловят заплащане и на друго обезщетение, но освен, че същите не подлежат на обсъждане за първи път от касационната инстанция, не могат да наложат и допускане на касационното обжалване, по съображения, че с необсъждането им в обжалваното решение Софийски апелативен съд се е отклонил от задължителните постановки в ППВС № 4/68 год., във вр. с приложението на чл.52 ЗЗД..
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство и при този изход на делото касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за тях.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1194 от 09.07.2012 год., постановено по в. гр. д. № 3895/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: