О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
гр.София, 14.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5255/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. Т. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1036 от 17.05.2013 г. по гр.д.№ 913/ 2013 г., с което е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 11021/ 2012 г. и по този начин на основание чл.59 ал.9 СК са изменени определените с решение № 4102/ 03.12.2010 г. по гр.д.№ 11612/ 2010 г. на Варненски районен съд мерки относно родителските права спрямо детето Н. Й. Й., като упражняването на тези права е предоставено на бащата Й. Р. Й., местоживеенето на детето е определено при бащата, на майката В. Т. Г. е определен режим на лични отношения (с право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по два дни през коледните и великденските празници и в продължение на две седмици през лятото, от 09.00 до 18.00 часа на съответния ден, без приспиване) и е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер 80 лв, считано от 31.07.2012 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправния въпрос кога е налице трайно изменение на обстоятелствата, които определят на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права над малолетните им деца. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на това основание моли решението му да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна Й. Р. Й. оспорва жалбата като поддържа, че въззивният съд е разрешил повдигнатия от жалбоподателката въпрос в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
За да измени мерките относно упражняването на родителските права, които са били определени с влязло в сила съдебно решение от 2010 г., въззивният съд е приел, че майката страда от заболявания (синдром на алкохолна зависимост и депресивно разстройство), които са се задълбочили след като е получила правото на упражнява родителските права. Хоспитализирана е двукратно за болнично лечение, включително след извършен суициден опит. След проведеното лечение състоянието й е подобрено, но без да може на този етап да се направи извод доколко това е трайно и необратимо. Съдът приел, че при това положение майката не може да осъществява постоянно адекватни грижи по отглеждането и възпитаването на дете на осемгодишна възраст, като за целта е кредитирал заключението на назначената по делото психиатрична експертиза. Приел е, че заболяванията на майката са от кръга обстоятелства, които съгласно ППВС № 1/ 1974 г. обуславят промяна на мерките относно упражняването на родителските права. По отношение на бащата Й. Р. Й. е установил наличие на родителски капацитет, подкрепяща семейна среда, подходящи битови условия за отглеждане и възпитаване на детето, като е съобразил и значението на силната емоционална привързаност на детето към бащата.
При тези съображения на въззивния съд повдигнатият от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е изложил, че наличието на психични заболявания у майката и липсата на данни за окончателното й излекуване на този етап съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл.59 ал.9 СК. Изводът е направен в съответствие с указанията, дадени в ППВС № 1/ 1974 г, а не в противоречие с тях. Жалбоподателката е представила и други решения на ВКС по дела за изменение на мерките за упражняване на родителски права, но в никое от тях не се съдържа извод, че задълбочаването на психични заболявания, настъпило след вземане на решение по чл.59 ал.1 СК и лечението на които не може да се приеме за приключило успешно, не представляват трайно изменение на обстоятелствата, които определят на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права. Поради това противоречие между разрешеният в обжалването решение правен въпрос и практиката на ВКС няма. Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1036 от 17.05.2013 г. по гр.д.№ 913/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: