О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 16.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.09.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2635 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 62 от 06.02.2013 год., по в.т.д.№ 1460/2012 год., с което е потвърдено решение № 66 от 30.07.2012 год., по т.д.№ 136/2009 год. на Хасковския окръжен съд за обявяване несъстоятелността на настоящия касатор, като длъжник, по реда на чл.710 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът поддържа, че при наличие на предприето от негова страна оспорване решенията на събранието на кредиторите, проведено на 07.06.2010 год. по реда на чл.679 ТЗ, то приетите от същото метод и начин на оценка имуществото на длъжника по чл.717 ТЗ не са влезли в сила, поради което е невъзможно да се премине към постановеното от въззивния съд осребряване масата на несъстоятелността.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че разрешеният с обжалваното въззивно решение въпрос на процесуалното право, който е обуславящ за изхода на делото – „Дали при произнасянето си въззивният съд следва да обоснове изводите си относно приетото, че изложеният във въззивната жалба довод, не се отразява по никакъв начин на правилността на първоинстанционното решение?”, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба – „Р./БЪЛГАРИЯ/” Е., гр.София в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по искането за допускане на касационен контрол и алтернативно по въведените касационни оплаквания, излагайки подробни правни съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, съгласно чл.613а, ал.1 ТЗ, на факултативен касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел за доказани предпоставките на чл.710 ТЗ, поради което е обявил длъжника ТД [фирма], гр. С. в несъстоятелност, с произтичащите за последния правни последици, една от които е постановеното започване на осребряване имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Изложени са съображения, че при наличие на влязло в сила решение Пловдивския апелативен съд № 611/23.12.2011 год., по т.д.№ 1180/2011 год., с което предложеният от длъжника план за оздравяване не е бил утвърден и по делото липсват доказателства към момента на постановяване на първоинстанционното решение да са погасени задълженията му към кредиторите, то отсъства основание в закона да се откаже обявяване на несъстоятелността на същия по реда на чл.710 ТЗ.
Като неоснователни, поради неотносимостта им към изложените факти обуславящи приложението на чл.710 ТЗ, въззивният съд е оставил без обсъждане въведените от настоящия касатор оплаквания, свързани с оспорване решенията на събранието на кредиторите от 07.06.2010 год. за метода и начина на осребряване на длъжниковото имущество по реда на чл.679 ТЗ.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Отсъствието на основната обща предпоставка за достъп до касационен контрол само по себе си е достатъчно, според в задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за да се отрече основателността на искането за допускане касационната жалба до разглеждане по същество .
Отделен остава въпросът, че в случая недоказано е и визираното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, чиято аргументация, изчерпваща се единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, не отговаря на вложеното от законодателя съдържание в същото – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Всъщност така поставен процесуалноправният въпрос на касатора се свежда до съответствие на съдържанието на поставеното от въззивния съд съдебно решение с изискването на чл.236, ал.2 ГПК, но като относим към основанията по чл.281, т.3 ГПК, същият не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Само за прецизност в тази вр. е необходимо да се посочи, че въззивният съд не е бил и длъжен да обсъжда въведените с въззивната жалба доводи на длъжника, касаещи твърдението му за предприето от него оспорване решенията на конкретно събрание на кредиторите, тъй като те са извън предпоставките на чл.710 ТЗ, в които не попадат нито метода и начина на осребряване на длъжниковото имущество, включено в масата на несъстоятелността, нито самото разпределение на осребреното имущество.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК и при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от гореизложените съображения, настоящия състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 62 от 06.02.2013 год., по в. т.д.№ 1460/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: