О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
СОФИЯ,18.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5330 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Г. срещу въззивно решение от 02.07.2013 г. по възз. гр.д. № 356 /2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 155 от 26.03.2013 г. по гр.д. № 4284 /2011 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Й. Г. срещу К. Й. Г. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, е ищецът е собственик на 1 /2 ид.ч. от първия етаж на масивна двуетажна сграда в дворно място [населено място]; е оставен без разглеждане иск на Г. Г. срещу К. Г. с правно основание чл.108 ЗС за 1 /2 ид.ч. от западно избено помещение в същата сграда и за северното мазе и тавана в същата сграда и производството е прекратено.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна К. Г. оспорва допустимостта на касационната жалба с твърдение, че цената на исковете е под 5 000 лева.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, т.к. ищецът е посочил изрично, че цената на главния му иск е 6 971.30 лева – в размер на данъчната оценка на процесния жилищен етаж, а исковете за мазета и тавани са такива за принадлежности на етажа.
Ищецът основава исковете си на твърдения, че е собственик на 1 /2 ид.ч. от първия етаж и на 1 /2 ид.ч. от северното мазе и тавана, а ответникът, който е негов брат – на другата 1 /2 ид.ч., които са придобили по дарение от баща си през 1975 г.; че ищецът и съпругата му са съсобственици в съпружеска имуществена общност на втория етаж от жилищната сграда и на 1 /2 ид.ч. от дворното място, за които са се снабдили с нотариален акт за собственост на 28.10.2005 г.; че на 20.03.2006 г. ответникът без правно основание се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на целия първи етаж и двете западни избени помещения и на 1 /2 ид.ч. от общите части на сградата, преградил е двете западни избени помещения, в които е изградил санитарен възел и ответникът оспорва правата на ищеца по отношение на процесните помещения.
Ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца върху 1 /2 ид.ч. от тавана (отговор на и.м. л.89).
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че :установителният иск за собственост на първия етаж е неоснователен поради признанието на ищеца в исковата молба, че от момента на дарението на първия етаж през 1975 г. той със съгласието му се ползва от ответника и упражняваната фактическа власт повече от 30 години, че данните от свидетелските показания сочат, че доброволно страните са се споразумели и завладели още от 70-те години явно, непрекъснато и спокойно ищецът втория етаж, а ответникът първия, демонстрирайки намерението всеки да свои етажа си, за собствеността върху който са се снабдили с нотариален акт; ищецът не е смущавал владението на ответника и не се е противопоставял на фактическата му власт в период по-дълъг от необходимия по чл.79,ал.1 ЗС, което се подкрепя и от твърденията му в исковата молба по друго дело, с което е разгледан негов иск по чл.109 ЗС срещу ответника срещу преустройството на двете западни помещения, че са засегнати правата му на собственик на втория етаж и на 1 /2 ид.ч. от общите части; изводът е, че ответникът е придобил спорната 1 /2 ид.ч. от първия етаж на оригинерно основание – по давност; с влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът на ищеца срещу ответника по чл.109 ЗС, е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът за собственост за двете западни мазета и пререшаването му е недопустимо; искът за собственост на 1 /2 ид.ч. от северното мазе и от тавана е недопустим поради липса на правен интерес, т.к. не са налице действия, които сериозно да засягат правата на ищеца и следователно няма спор за тях, поради което искът е недопустим.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: дали ответникът не следва да докаже пълно и главно факта, че е придобил процесният имот по давност, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 4 /2012 г. на ОСГК на ВКС; въпросът е уточнен и с допълнителна молба, с който се твърди и противоречие с ТР № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС.
Този въпрос не е обуславящ, доколкото видно от изложението на мотивите на въззивния съд, той е приел, че ищецът и ответникът доброволно са се споразумели и завладели още от 70-те години явно, непрекъснато и спокойно ищецът втория етаж, а ответникът първия, демонстрирайки намерението всеки да свои етажа си, за собствеността върху който са се снабдили с нотариален акт, т.е., че по силата на постигнато помежду им съгласие ищецът е предал на ответника владението на първия етаж и обратно – че ответникът е предал на ищеца владението върху втория етаж и че всеки е проявявал намерението за своене на етажа, върху който със съгласието на другия е упражнявал фактическа власт и това е продължило повече от 30 години. При този извод изведеният въпрос не е обуславящ.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: дали по иска по чл.108 ЗС в случаите, когато ищецът е доказал придобивно основание и е установено, че ответникът държи имота, ответникът не следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че е собственик по давностно владение, за да бъде отхвърлен искът.
Въпросът не е обуславящ, т.к. той се отнася до доказване на основателността на иска, а съдът е приел, че искът е недопустим, т.к. въпросът за собствеността е разрешен между страните със сила на пресъдено нещо (поради основателността на отвода на ответника за сила на пресъдено нещо).
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 70 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Поради изложеното настоящият състав на І г.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.07.2013 г. по възз. гр.д. № 356 /2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, г.о.
Осъжда Г. Й. Г. да заплати на К. Й. Г. 70 (седемдесет) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.