ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1164
София, 18. октомври 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2668 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 14.12.2012 г. по гр.д. № 9177/2011, с което е отменено частично решението Софийския районен съд от 28.02.2011 по гр.д. № 14956/2010, като са уважени частично предявените искове за обезщетение за пропуснати ползи от ползването без основание на чужд имот по чл. 59 ЗЗД.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът [фирма], София, представляван от адв. Зл. О. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд .
Ответниците по жалбата М. П. К., М. М. А., К. В. Я. и А. И. М. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са пропуснали да реализират ползи от собствения им имот поради задържането му от ответника през процесния период в упражнение на признатото му право на задържане до изплащането на негово вземане за извършени подобрения в имота.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В посочените от касатора ППВС № 1/28.05.1979 по гр.д. № 1/1979 е посочено, че връзката между обедняването и обогатяването е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и се състои в наличието на един или група общи факти, а в решение № 335/28.07.2010 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 660/2009 – че такова обезщетение дължи и упражняващият признато право на задържане до изплащането на негово вземане за извършени подобрения в имота, като връзката се състои в общия факт лишаване от ползване, поради което дължимото обезщетение е в размер на следващия се пазарен наем за вещта – решение № 251/24.03.2010, ВКС,ІІІ ГО по гр.д. № 366/2009. Правно релевантна е възможността задържащият да извлече ползи от вещта, без правно значение е дали упражняващият право на задържане е реализирал тази възможност, като е получил положителен финансов резултат (печалба) – той може да си е спестил съответните разходи, а може и поради неумело стопанисване да е реализирал загуби (те биха били в причинна връзка с неговото неумение да води икономически ефективно делата си).
Ответниците по жалбата М. П. К., М. М. А., К. В. Я. и А. И. М. не претендират разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 14.12.2012 г. по гр.д. № 9177/2011 в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.