ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 696
гр. София, 21.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2255/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Й. Р. С. от [населено място], обл. С. срещу решение №83/13.02.2013 г. по т.д. № 26/2013 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 09.11.2012 г. постановено по т.д. № 98/2012 г. на СмОС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –гр.Д. предявен на основание чл.74 ТЗ за отмяна на решението на ОС на акционерите от 29.05.2012 г., с което се одобрява избор на втори одитор.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. т.3 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че решението на ОС на акционерите от 29.05.2012 г. , с което се одобрява избор на втори одитор е съобразено с изискването на чл.248 ал. 1 ТЗ за назначаване от този орган на одитори за проверка на годишния финансов отчет на ответното акционерно дружество относно съответствието му със ЗСч и устава на дружеството.Решаващият състав е изложил съображения, че в случая не е налице нарушение на чл.249 ал.1 ТЗ, на които се е позовал ищеца в исковата молба, доколкото тази разпоредба се прилага в случаите, когато до изтичането на календарната отчетна 2011 година няма изобщо избрани регистрирани одитори, докато от твърденията на самия ищец в исковата молба и констатациите на съда по партидата на дружеството в търговския регистър се установява,че първият одитор е бил своевременно избран от ОСА на 17.06.2011 т.е. в съответния законов срок. Следователно липсва хипотезата на чл.249 ал.1 ТЗ за назначаване на одитори от А., която изисква пълен пропуск на ОСА да стори това до изтичането на съответната календарна година и молба от съответния орган на дружеството до А. да се назначи служебно одитор. По изложените съображения, съдът е счел, че обжалваното решение на ОС на акционерите не противоречи на цитираната законова разпоредба и на устава на дружеството, поради което е отхвърлил иска на основание чл.74 ТЗ за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за възможността да се проведе второ събрание за избор на одитор по чл.248 ТЗ при наличие на вече надлежно избран одитор.
Твърди се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не отговаря на тях, нито е налице сочената допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. За да формира решаващата си воля материализирана в обжалваното съдебно решение, съдът се е позовал на липсата на конкретнотвърдяното нарушение на императивната разпоредба на чл. 249 ал. 1 ТЗ, което е посочено като основание за отмяна по чл.74 ТЗ, съгласно който на отмяна подлежат решения на ОСА само в случаите на нарушение на императивна материалноправна или процесуална норма или на самия устав на дружеството. Съдът въз основа на констатираната липса на нарушение на разпоредбата е формирал и правораздавателната си воля в обжалваното решение. Налице е прилагане на ясна по своя смисъл разпоредба, което изключва необходимостта от нейното тълкуване и не е налице изпълнена хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК/ в този мисъл –цитираното ТР№1/19.02. 2010 по тълк.дело №1/2009 на ОСГТК/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№83/13.02.2013 г. по т.д. № 26/2013 на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.