О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№508
С., 22.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
В. Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 4965 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Топливо АД срещу въззивно решение от 02.04.2013 г. по възз. гр.д. № 4344 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „б” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 11.10.2011 г. по гр.д. № 23644 /2008 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 50 с-в., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Топливо АД срещу Столична община иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови състоянието преди нарушение на следния недвижим имот : дворно място, съставляващо парцел VІ, кв.4а по регулационния план на С., местност Н. – Х. Д. – М., с площ 12217 кв.м., а по скица – 10445 кв.м., при посочени граници, между които от север – парцел V – за производствена дейност, като премахне монтираните в имота цистерни за гориво и запълни и подравни направените изкопи в имота , да премахне новопостроената ограда и да постави ограда от същия вид и качество на (мястото на) старата, която е съборил.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Столична община не е подала отговор на касационната жалба, нито на въззивната, нито на исковата молба, нито е изразила становище по иска и по съдебните решения.
Настоящият състав намира касационната жалба за допустима предвид площта и местоположението на имота на ищеца и предвид посочената цена на иска – 10 000 лева.
В исковата си молба и след уточненията и ищецът твърди, че по разпореждане на ответника работници и строителна техника на фирма „Сакса” са извършили действията, с които е накърнено правото му на собственост. В молба от 08.10.2008 г. (л. 18) ищецът уточнява, че действията са извършени от ответника („ответникът е съборил…, ответникът е навлязъл…, извършил изкопни действия и монтирал цистерни ..).
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че именно ответникът (СО) е правният субект, извършил неоснователно твърдените действия в процесния имот и че няма данни действията да са извършени от друг правен субект, който да е действал за ответника СО и че не е доказателство за това представеният договор за наем от 24.09.2007 г. между ответника и [фирма]..
Във въззивната жалба се съдържа довод за необоснованост на тези изводи на СРС и че при съвкупна преценка на доказателства се установява, че СО като наемодател, а вторият ответник [фирма] ( [фирма] не е нито сочен, нито конституиран като ответник) като наемател са извършили неоснователните действия върху имота на ищеца.
В. съд е приел, че не е доказано пълно и главно кой точно е извършил въздействията върху парцела на ищеца и че не се установява, че действията са извършени от наемателя [фирма]; че е установено, че ответникът е разрешил на [фирма] като свой наемател да извърши реконструкция на бензиностанция в общински терен (терен на СО) – имот пл.н. 1156. и ответникът СО не е възлагал, нито разпореждал извършването на действия в терена на ищеца; поради което дори и преустройството да е извършено от третото лице [фирма] (за което по делото няма доказателства), СО не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за това; а т.к. няма доказателства СО да е поставила цистерните в имота на жалбоподателя, нито да е наредила поставянето им там, нито има доказателства да използва съоръжението, то следва извод, че СО не поддържа противоправното състояние и не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за това.
Жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси :
1. Кой е пасивно легитимиран да отговаря за извършените неправомерни действия върху имота на ищеца – наемодателят – ответник или наемателят, който упражнява фактическата власт върху имота, когато наемателят е овластен да извършва реконструкция на съществуващата бензиностанция, която се изразява в посочените неправомерни действия.
Въпросът не е обуславящ, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е приел, че наемателят е овластен да извършва действия в имота на ищеца, а само в собствения на ответника имот пл.н. 1156.
2. Дали заповед № РД-09-50-216 /22.07.2012 г. на Главния архитект, с която се извършва изменение на регулационния план, като собствения на ответника имот пл.н.1156 навлиза частично в парцела на ищеца, издадена от некомпетентен орган и без знанието и съгласието на ищеца – собственик, е породила правните си последици.
Въпросът не е обуславящ : той се отнася до факти (пороци на заповедта и дали са се отразили на действието и и на устройствения (регулационния) статут на терена, върху който е изградена бензиностанцията), които жалбоподателят (ищец) не е навел пред инстанциите по същество като основание на иска си; нито като довод във въззивната си жалба, поради което нито е разглеждан, нито е следвало да бъде разглеждан от въззивния съд. Или : въпросът няма общо с мотивите на въззивния съд, които се основават на доводите на жалбоподателя във въззивната жалба.
По-конкретно: твърдението, че изменението на регулацията със заповед РД 09-50-216/22.07.2002 г. (л.49) не е приложено поради порок на заповедта, не е наведено като основание на иска и не е част от предмета на спора, обратно – ищецът е представил тази заповед с други доказателства, изпратени с писмо от СО до него, за изграждането на модулната бензиностанция в с.з. на 01.04.2000 г. (л.62) единствено за подкрепа на твърдението си за присъствието на строителната фирма [фирма] на обекта, не е твърдял никакви пороци на заповедта, нито да е атакувал незаконосъобразността на заповедта по съдебен ред, ищецът (касатор) дори не е споменал заповедта пред двете инстанции по същество, поради което и въпросът не е бил обуславящ.
С този въпрос всъщност се навеждат правни доводи за неправилност на въззивното решение (по чл.281 ГПК), но те не подлежат за разглеждане в производството по допускане на касационно обжалване, каквото е настоящото, а единствено ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
3. При представен и неоспорен констативен нотариален акт за собственост на ищеца и възможност за постановяване на неприсъствено решение, непоискано с цел искане за изслушване на вещо лице, което установява неправомерни действия, кой отговаря за същите – наемател или наемодател.
Въпросът не е обуславящ, в първото с.з. на 18.02.2009 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, а съдът е оставил искането без уважение (л.31,стр.2) с мотив, че в случая приложените към и.м. доказателства не сочат вероятна основателност на предявените искове (по-късно производството по единия е прекратено).
От изложеното следва извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.04.2013 г. по възз. гр.д. № 4344 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „б” възз. с-в.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.1. 2.