ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1176
София, 22.10.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2404 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.Я. като процесуален представител на Д. М. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 28.І.2013г. по в.гр.д. № 821/2012г.
Ответникът по касационната жалба /ДП „РО”/ в отговора по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвокат К.Р. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на РС Козлодуй от 26.ІХ.2012г. по гр.д. № 295/2012г., с което са отхвърлени предявените от Д. М.П. срещу ДП „Р о” искове с правно основание чл..344 ал.1 т.1 – 3 КТ. Съдът е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „арматурист” в специализирано поделение на ДП „РО” на площадката на А. „К.” за това, че е злоупотребил с доверието на работодателя и е нарушил грубо пропускателния режим, като е изнесъл 25 броя арматурни пръчки с дебелина 8мм и дължина 1.8м, констатирано на 16.ХІІ.2011г. на КПП при полицейска проверка на багажника на управлявания от П. негов автомобил, е законосъобразно. Взето е предвид, че в обясненията си ищецът не е отрекъл и е съжалил за стореното, заявявайки и че тези арматурни пръчки не се отразяват на производствения процес. По делото не е представен влязъл в сила съдебен акт за признаване на ищеца за виновен в извършване на кражба, но това не е от значение за установяването на дисциплинарното нарушение. Освен това нанасянето на вреда на работодателя не е задължително условие за наличие на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя”, поради което стойността на изнесеното имущество не е от значение. Установено е извършването на нарушение и на пропускателния режим, определен с Инструкция за пропускателен режим в А. „К.”, утвърдена от изпълнителния директор на А., приложима и за ищеца, тъй като работното му място е на територията на атомната централа. Наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с тежестта на нарушенията – тя е значителна, независимо че не е установена стойността на отнетото имущество и дали то представлява отпадък или не.
В изложението на Д. М.П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /представя се едно решение на негов състав по гр.д. № 876/2009г. ІV ГО/ по въпросите: 1. следва ли допуснатото от ищеца нарушение, изразяващо се в намиране в багажника на личния му автомобил на отпадъчно желязо, да се квалифицира като кражба по смисъла на чл.194 ал.1 НК, без да има приключило досъдебно производство и влязла в сила присъда; 2. следва ли без да са налице доказателства за стойността на намереното желязо, за собствеността му, за годността му за употреба според предназначението му, за необходимостта от дозиметричен контрол, да се счете, че ищецът е извършил злоупотреба с доверието на работодателя; 3. следва ли без необходимите доказателства да се приеме, че ищецът е нарушил пропускателния режим, позовавайки се на Инструкция за пропускателния режим в А. „К.”, неприложима за работодателя; 4. какво е нарушението, неговата тежест, какви са обстоятелствата, при които е извършено, подбудите, личността на ищеца, последиците от извършеното, дисциплинарното му минало. Съдът не изложил съображения по възраженията, че ответното предприятие не провело пълно и точно доказване относно законността на уволнението.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства /така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора въпрос въззивният съд не се е произнесъл – в атакуваното решение дисциплинарното нарушение на ищеца не е квалифицирано като кражба, а като злоупотреба с доверието на работодателя.
По втория релевиран в изложението въпрос касаторът не обосновава твърдението си за наличие на противоречивото му разрешаване с посочване и представяне на съдебна практика. В представеното решение на ВКС по гр.д. № 876/2009г. ІV ГО такъв въпрос не е предмет на разрешаване.
По третия въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като изводът си за наличие на нарушаване на пропускателния режим от ищеца е направен след преценка на всички представени по делото доказателства, в т.ч. Инструкцията в тази насока, приета за приложима и относно П. поради местонахождението на работното му място на териотрията на А. „К.” /а не за неприложима, както е формулиран въпросът/ и писмените му обяснения.
Въпросът под № 4 е фактически, а не правен, само произнасянето по каквито представлява основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а те се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присдъдени 200лв. разноски за настоящата инстанция, заплатени от него по пълномощно от 26.ІІІ.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 24 от 28.І.2013г. по в.гр.д. № 821/2012г.
ОСЪЖДА Д. М. П. от [населено място] да заплати на ДП „РО” 200лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: