3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2569 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Й. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С., против въззивното решение № 123 от 13 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 317 по описа на апелативният съд в гр. Бургас за 2012 г., с което е потвърдено решение № 306 от 21 август 2012 г., постановено по гр.д. № 6 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2012 г. за отмяна на дарение на недвижим имот в [населено място], извършено от С. Д. М. в полза на М., и в полза на М. са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, защото и двете инстанции приемат за изпълнена хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, а трайната нужда у дарителя не съществува към датата на нотариалната покана и към датата на формиране на силата на пресъдено нещо; дарителката притежава както право на собственост, така и право на ползване, което последно право й осигурява възможност да реализира доходи от наем от част от апартамента; съдът е разглеждал критерият „трайна нужда от издръжка” като социален, а не като правен, не са преценени конкретните факти в това отношение; съдебната експертиза за нуждите на дарителката е изготвена на база статистика, а не за реалните разходи на дарителката; неправилни са изводите на съда за сумата от 2000 лева, с която дарителката разполага към датата на завеждането на делото; не са съобразени всички обстоятелства по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за даване на отговор от страна на ВКС по въпроса какво се разбира под „нужда от издръжка” по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК.
Ответницата С. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. Т., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че спорът между страните е само нуждае ли се дарителката от издръжка; дарителката е възрастна, с недобро здравословно състояние, живее сама, но състоянието й налага допълнителни грижи, нуждае се от спокойна среда; за допълнителна грижа по 4 часа на дена са необходими 442,67 лева месечно, което след приспадане на пенсията, получавана от дарителката от 177,55 лева, води до извода от необходимост от издръжка; отношенията между страните са влошени, дарителката е била принудена да търси помощ от съседи и сестра си за осигуряване на прехраната си, а има нужда и от лекарства; сумата от 2000 лева като дял на дарителката от продажба на съсобствен с надарения имот, е била взета от последния и внесена по негова сметка, и върната на дарителката едва в хода на процеса, а размерът й е такъв, че не може да балансира ежемесечните нужди на дарителката; възрастта на дарителката и здравословното й състояние предполагат необходимост от спокойна за живеене среда, и в това й състояние тя не може да търпи натрапване на чуждо присъствие; липсата на парични средства у надарения е законово задължение и не го освобождава от задължението да заплаща издръжка.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора проблем.
По поставения от касатора въпрос е налице трайно разбиране в съдебната практика, намерило израз и в обвързващата такава по чл. 290 ГПК – например в решение № 225 по гр.д. № 911/2011 г., ІV г.о., в което ВКС приема, че по предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. В светлината на това тълкуване касаторът не е посочил кое от изброените от ВКС обстоятелства не е било предмет на разглеждане от страна на въззивния съд. Твърди се, че съдът не е съобразил възможностите на дарителката сама да се справя с издръжката си предвид наличното имущество. Това твърдение не може да се сподели, тъй като съдът изрично е посочил предвид какви обстоятелства не може да се иска от дарителя да търпи съответните ограничения. Така следва да се оцени и другото твърдение в контекста на поставения проблем – че съдът не е съобразил дали е била налице необходимост от трайно подпомагане на дарителката към датата на поканата и към датата на заседанието по даване ход по същество на делото пред въззивния съд. Очевидно твърдението е свързано с предадените в хода на процеса на дарителката 2000 лева, но съдът е изложил защо не приема, че тази сума изключва наличието на трайна нужда от издръжка. Извън изрично посоченото единствено питане от страна на касатора е останал проблема с възможностите му да дава издръжка, но липсата на формулирано общо основание за допускане на касационното обжалване по този проблем, не дава възможност на съда да го подлага на преценка по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата претендира заплащане на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 123 от 13 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 317 по описа на апелативният съд в гр. Бургас за 2012 г.
ОСЪЖДА Р. Й. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , да заплати на С. Д. М., с адрес в [населено място], к-с „”, [жилищен адрес]0, сумата от 500,00 /петстотин/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: