4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2848 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. И. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Б., против въззивното решение № 8095 от 5 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 9302 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., в частите му, с които е потвърдено решение № ІІІ-10-78 от 17 март 2009 г., постановено по гр.д. № 4090 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г. за прекратяване на гражданския брак между П. и К. Т. П. като дълбоко и непоправимо разстроен и е постановено П. след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име С..
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, защото пред първата инстанция касаторката се явила без адвокат при нередовна процедура по призоваването й, но съдът не й разяснил последиците от гледането на делото без правна помощ и не й указал да ангажира доказателства по поддържаните от нея твърдения по спора; нарушенията на ГПК били отбелязани във въззивната жалба, но съдът отказал събирането на доказателства; касаторката е известна сред колеги, съседи и близки с брачното си име П., каквото то е и в съответните документи; съдът не е обсъдил, че нормите на чл. 103 СК /отм./ и чл. 53 СК почиват на изцяло променен принцип, като новата правна норма не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака; невярно е прието от съда, че липсват доказателства касаторката да е известна в обществото с брачното си име; още пред първата инстанция е заявено искане за запазване на брачното име, а делото е разгледано и решено след влизането в сила на новия СК, което обуславя приложението на новата правна норма; в мотивите на въззивната инстанция са обсъждани факти и обстоятелства, каквито по делото не съществуват – страните нямат непълнолетни деца, няма предявявани искове за издръжка на дете, не е имало спор за родителски права и пр., като част от мотивите на съда не се отнасят до делото, поради което решението е без мотиви; съдът неправилно цени факти, настъпили след началото на делото, а не подлага на преценка такива, довели до завеждането на иска; решението е необосновано. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: при решаване на спора за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака и при заявено от нея желание да запази брачното си име, следва ли съдът да приеме като решаващ фактор несъгласието на съпруга й да обсъжда доказателства за известност под това име или е длъжен да приложи нормата на чл. 53 СК, действаща към датата на разглеждане на делото във въззивната инстанция; когато делото е заведено при действието на СК от 1985 г., а разглеждането му във въззивната инстанция се провежда и решението се постановява след влизане в сила на СК от 2009 г., коя материалноправна норма е задължен да приложи съдът – чл. 103 СК /отм./ или чл. 53 СК, действащ към постановяване на решението (сочат се две решения на ВКС по чл. 290 ГПК); задължен ли е съдът да изготви собствени мотиви като решаваща инстанция, обсъждайки всички доказателства по делото, включително и наведените възражения и доводи в жалбата от жалбоподателя (сочи се ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК).
Ответникът К. Т. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. К., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че първата инстанция е указала на касаторката възможността да ползва правна помощ, тя е подала отговор на исковата молба и е поискала събиране на доказателства; от съда са дадени съответните указания, касаторката се е явила лично в съдебното заседание и, макар и нередовно призована, не е възразила по процедурата по даване ход на делото; за създадената фактическа раздяла вина имат и двамата съпрузи, настъпило е дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения; пред въззивния съд е представено влязло в сила отхвърлително решение по иск на касаторката срещу ответника за поставянето му под запрещение, което действие показва отношението на касаторката към съпруга й и не може да се приеме, че тя няма вина за разстройството на брака; ищецът изрично в исковата си молба е посочил, че не желае съпругата му да продължи да носи брачното си фамилно име, и не са представени доказателства, от които да се установява, че ответницата е известна в обществото с брачното си фамилно име.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторката проблеми.
Още в исковата молба е заявено искането на ищеца след прекратяването на брака да бъде възстановено предбрачното фамилно име на съпругата. С отговора на исковата молба е заявено само противопоставянето на касаторката като ответник по предявените искове на претенцията за прекратяването на брака, и е сторено искане за предоставяне на семейното жилище на нея. По този начин са възприети твърденията на страните и в доклада по делото, като страните са поддържали твърденията си и в първото и единствено заседание по делото пред районния съд и не са направили възражения по доклада. Във въззивната си жалба касаторката сочи, че съдът не й е дал указания, че в случай на развод има право да запази фамилното си име, ако има важни причини за това, като поиска и представи съответните доказателства. Процесуалният представител на касаторката в съдебните прения пред въззивния съд поддържа известността на съпругата в обществото с брачното й фамилно име и че е поискала от въззивния съд доказателства в тази насока, но те не са били допуснати.
Следователно, естествено пред първоинстанционния съд (поради влизането в сила на новия Семеен кодекс след образуването на въззивното производство), но така също и пред въззивния съд изобщо не е бил поставян въпросът за приложението на други правила извън приложимите съответно по отменения през 2009 г. Семеен кодекс. От страна на съпругата единствено е твърдяно, че при искане за запазване на брачното фамилно име съдът неправилно не й е указал необходимостта да представи доказателства и да приеме такива при представянето им. При тези съображения нито първият, нито вторият правни въпроси са били въведени в процеса и са станали обуславящи за крайното решение на спора в съответната му част, та да се търси приложимостта на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ето защо представената съдебна практика не е необходимо да се обсъжда.
Процесуалноправният въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване. Той се поставя от касаторката в контекста на твърдението й, че в мотивите си съдът е обсъждал факти и обстоятелства от друго дело и е повторил изводите на първата инстанция, без да съобрази твърденията в жалбата и доказателствата, приложени към нея. Във въззивната жалба на касаторката се поддържа, че тя се е явила на първото и единствено заседание пред първоинстанционния съд сама, без адвокат и при неспазен срок на призоваване, а съдът не й разяснил правата и процесуалните действия, които могат да се извършат на заседанието, съдът в решението си приел период на фактическа раздяла по-дълъг от твърдения от ищеца, съдът не е обсъдил доказателствата и твърденията на страните, както и причините за фактическата раздяла. Излагат се и по-горе посочените съображения за запазване на брачното фамилно име. В решението си въззивният съд е дал отговор на твърденията за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, сторен е анализ на свидетелските показания, отбелязана е промяната в позицията на съпругата за прекратяването на брака, и е дадено разрешението на съда по спора за запазване на брачното фамилно име от съпругата. При това положение съдът е взел предвид всички относими доказателства, събрани по съответния ред, и е дал отговор на всяко твърдение на касаторката. Обстоятелството, че при възпроизвеждането на съдържанието на въззивната й жалба са прибавени несъществуващи в нея твърдения, не прави решението без мотиви, още повече че такива обстоятелства не са били разглеждани от съда. Затова следва да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване по последния правен въпрос е неоснователно, а преценката на посочената обвързваща съдебна практика е ненужна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8095 от 5 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 9302 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: