О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
гр.София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5524/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 937/ 11.02.2013 г. по гр.д.№ 9284/ 2012 г. в частта му, в която (след като частично е обезсилено, частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11006/ 2005 г.) е отхвърлен предявения от касатора против Х. Г. и С. Г. иск за признаване за установено, че двамата не са собственици на магазин № **, находящ се на първи приземен етаж в масивна Г-образна сграда № *, в двуетажно късо крило по южната строителна линия на същата сграда на [улица]; в частта, в която е отменен на основание чл.431 ал.2 ГПК нотариален акт № **, рег.№ *****, н.д.№ 1734/ 27.12.2005 г., с който [фирма] е признато за собственик на същия имот; и в частта, в която дружеството – касатор е осъдено да заплати на Х. Г. и С. Г. по 7 398 лв на всеки от тях – обезщетение за ползване на горепосочения недвижим имот за период 26.09.2003 г. – 01.11.2005 г.
В частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от и срещу И. А. Г., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следните правните въпроси: 1.може ли да се приеме за открито наследство на едно лице, без да е установен момента на смъртта му; 2.може ли да се установят наследниците на едно лице, без да е представен акт за смърт на същото; 3.годно доказателство ли е за смъртта и наследниците на едно лице удостоверението за наследници на неговата майка, ако в него не е посочена датата на смъртта на това лице; и 4.може ли да се установи идентичност на две лица по съвпадане на две от трите им имена. Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и се решават противоречиво от съдилищата, поради което моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответните по касация страни Х. Г. и С. Г. оспорват жалбата като твърдят, че касаторът не сочи годно основание за допускане на касационно обжалване, а е привел единствено твърдения за нарушения на материалния закон. Такива нарушения, според тях, въззивният съд не е извършил.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че процесният магазин е бил отнет по реда на ЗОЕГПНС от С. А., който е починал през 1964 г. Фактът на смъртта, годината на настъпването й и наследниците на С. А. съдът установил от представено удостоверение за наследници на З. Д. А. – майка на С. А.. По възраженията на касатора съдът изложил, че удостоверението за наследници е официален документ, а отразеното в него не е опровергано, поради което от същото могат да се установят фактът на смъртта и наследниците на С. А., без оглед, че не е издадено конкретно за него, а за майка му. Точният момент на смъртта според въззивния съд, е без значение по делото. С влизане в сила на ЗВСОНИ, собствеността върху одържавения магазин е възстановена на наследниците на С. А. – Н. В. Ис и Е. Ш., които са прехвърлили собствеността си на трети лица. Съдът е посочил, че имената Н. В. Ис и Н. Х. Ис са на едно и също лице, както и имената Е. В. Ш. и Е. Х. Ш.. Изводът е мотивиран при съвкупното обсъждане на съвпадението на две от имената, съвпадението на годините на раждане и обстоятелството, че думата „хаим” на иврит (живот) е равнозначна на латинската „витали” (живот). След като Н. Ис и Е. Ш. прехвърлили имота, същият бил обект на други транслативни сделки и в крайна сметка бил закупен от Х. Г. по време на брака му със С. Г.. Последните се легитимират като собственици на имота за исковия период и понастоящем, поради което насрещният отрицателен установителен иск за собственост на [фирма] е отхвърлен, а са уважени претенциите на Х. и С. Г. за плащане на обезщетение за ползване на имота от дружеството за исковия период.
При така изложените мотиви от въззивния съд, не обуславя въззивното решение повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос може ли да се установи идентичност на лице по съвпадане на две от трите му имена. Съдът не е постановил, че единствено въз основа на такова съвпадение може да се установи идентичност. Той е посочил, че тази идентичност може да се счита установена при съвкупното обсъждане на различни обстоятелства. Дали в крайна сметка се касае за едно и също лице, е фактически извод, който в производството по чл.288 ГПК не подлежи на проверка. В това производство обект на контрол са само правните разрешения на въззивния съд, а в случая той не е извел от правна страна, че съвпадането на две от трите имена, с които едно лице е индивидуализирано в различни документи, е достатъчно за установяване на факта, че се касае за един и същ правен субект.
Останалите правни въпроси, релевирани от касатора, обуславят въззивното решение, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито се решават противоречиво от съдилищата. Приложеното решение № 958/ 03.07.1984 г. по гр.д.№ 433/ 1984 г., ІV г.о., ВСРБ, не разрешава никой от повдигнатите въпроси. В него е посочено, че когато няколко лица с родствена връзка починат в един и същ ден, меродавен за наследяването е моментът на смъртта, а не денят на настъпването й. Такъв въпрос по настоящето дело не е стоял пред съда, съответно не е разрешаван от него, за да се приеме, че обжалваното решение противоречи на това на ВСРБ.
Значение за точното прилагане на закона и развитието на правото имат такива правни въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при необходимост от установяване или промяна на практика при непълни, неясни или противоречиви закони (срв. Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като законодателната уредба е пълна и ясна, а практиката по прилагането й е уеднаквена и не се нуждае от промяна. Според нея наследството се открива при смъртта на наследодателя, а установяването на този факт и кръга на наследниците е в доказателствена тежест на претендиращия права от наследяването. Доказването може да се извърши с официален документ, но актът за смърт не е единственото възможно доказателство. Такова може да бъде и удостоверение за наследници, включително на възходящ на наследодателя, щом в него е посочено кога е настъпила смъртта на последния и кои са наследниците му. Точният момент на смъртта има значение при спор между наследници за това, кому принадлежи правото на наследяване, но неустановяването му не дава основание на трети лица да оспорват наследственото правоприемство, когато фактът на смъртта и кръгът на призованите към наследяване са безспорно установени. Въззивното решение е съобразено с така установената практика, поради което за него не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 937/ 11.02.2013 г. по гр.д.№ 9284/ 2012 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: