1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
гр.София, 23.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4753 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр., представлявано от управителите Г. И. и М. Х., срещу Решение от 05.04.2013 г. постановено по възз.гр.д. № 2377/2013 г. на Софийския градски съд. С въззивното решение е потвърдено Решение № ІІ- 53-248/ 11.12.2012 г. по гр. дело № 44648/2012г. на Софийския районен съд в частта, с която са уважени предявените от И. Р. П. срещу [фирма]-гр. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и е доприсъдено дължимото на работника обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за 6-месечния период на оставане без работа. Въззивният съд е приел, че работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание в несъответствие с критериите по чл. 189 ал. 1 КТ и без да са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника.
Ответникът по касационната жалба И. Р. П. в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Претендира за присъждане на разноските в настоящото производство.
В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК жалбоподателят сочи, че по съществените материалноправни въпроси, касаещи критериите по чл.189 ал.1 КТ за налагане на дисциплинарна санкция и конкретно за определящото значение на формата на вината /небрежност или умисъл/ при извършване на нарушението, респ. при избора на дисциплинарно наказание от работодателя, въззивният съд се произнесъл в противоречие с решения № 101/25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. на ВКС ІV г.о. и №372/01.07.2010г. по гр.д.№1040/2009г. ВКС ІV г.о. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд.
По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които този контрол може да бъде извършен по реда на чл. 290 ал. 2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпроса от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му / т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай релевираните от касатора въпроси за: определящото значение на формата на вината /небрежност или умисъл/ при извършване на нарушението, респ. при избора на дисциплинарно наказание от работодателя; както и дали следва „умишлените нарушения на трудовата дисциплина да се наказват по-тежко от небрежните такива”, доколкото представляват част от преценката за спазване на критериите по чл.189 ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика. Според нея при констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче, работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189 ал. 1 КТ, а именно – тежестта на нарушението /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189 ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното осъществяване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и с поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Следва да се отбележи още, че с представените решения не се обосновава твърдяната противоречива практика. Както се посочи, въззивният съд е отчел тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поведението на служителя, отсъствието на вредоносни последици за работодателя, липсата на наложени до момента дисциплинарни наказания, което е в съответствие с разрешението, дадено в Решение №372/ 01.07.2010г. по гр. д. № 1040/2009г. ВКС, ІV г.о. По въпросите, по които е постановено Решение №101/25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. ВКС, ІV г.о., въззивният съд няма произнасяне. Общо формулиран е и въпросът за „определящото значение на формата на вината при налагане на дисциплинарни наказания”, относим към обхвата на съдебния контрол за изследване законосъобразността на наложеното наказание. В тази връзка касаторът не е посочил коя правна норма се тълкува различно, което да налага допускането на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
При този изход на делото, основателно е направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационното производство. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, на И. П. се дължат разноски в размер на сумата 500 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.04.2013 г.по възз. гр. дело № 2377/2013 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – , със седалище и адрес на управление – [населено място],п.к.1080, [улица], представлявано от управителите Г. И. и М. Х., на осн.чл.78 ал. ГПК да заплати на И. Р. П. от [населено място],[жк][жилищен адрес]вх. „”,ет. ап., сумата 500 лева разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.