3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1183
гр. София, 23.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4567 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. Н. против решение № 149/19.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 248/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по жалбата я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл във въззивно производство относно предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака между страните малолетно дете. Спорен по делото за прекратяване на брака е бил въпроса, на кого да се предоставят за упражняване тези права. Въззивният съд е приел, като е обсъдил доказателствата по делото, интересите на малолетното дете, възможностите на двамата родители, начина им на живот, както и привързаността на детето към бащата, че родителските права следва да се упражняват от бащата. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил доказателствата по делото, установяващи фактътите, а именно, че майката е напуснала семейното жилище, в което е живеело и детето, като извеждането на детето от това жилище е довело до негов психологически срив, че майката живее с друг мъж и афишира тази връзка пред детето, въпреки неговата изключителна привързаност към бащата, че бащата е изключително грижовен, полага грижи не само за ежедневните нужди на детето, но и за неговото образование, развлечения и възпитание, че детето се чувства сигурно и спокойно в семейното жилище, където живее бащата към настоящия момент, което е наложило и определянето на привременни мерки, съгласно които детето живее при бащата. Всички тези обстоятелства са възприети от съда от събраните по делото доказателства, обсъдени от решаващия състав на Окръжен съд – Велико Търново.
С касационната жалба се обжалва решението на съда в частта, с която са предоставени родителските права за упражняване от бащата, по отношение на малолетното дете на страните по делото. В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС по тях. Сочените правни въпроси са, дали задълбоченото обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност биха довели до други крайни изводи и правилно ли е приложен материалния закон относно критериите, които съдът следва да съобрази при вземането на решение относно упражняването на родителските права и по специално интересите на детето. Първия правен въпрос е поставен общо, без да се сочи в каква насока съдът е игнорирал определени доказателства и в каква степен това се е отразило на правилността на съдебния акт, за да се направи преценка за относимостта на правния въпрос. Така поставен, правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК. По втория правен въпрос липсва противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото правния въпрос е поставен в контекста на задължението на съда да прецени интереса на детето при определяне на упражняването на родителските права. Съдът не е приел от правна страна, че интереса на детето не следва да се преценява при определянето на упражняването на родителските права, напротив, съдът е приел, че правата интересите на детето са решаващи при определянето на това кой от двамата родители следва да упражнява родителските права. В този смисъл, липсва противоречие с цитираното ППВС №1/1974 г.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и направените съдебни разноски, общо в размер на 500 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 09.07.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149/19.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 248/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Ю. Ю. Н. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв. М. С. да заплати на Б. Н. Н. адрес за призоваване [населено място], [улица], вх., ет., ап. сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.