3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1186
гр. София, 23.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4410 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. С. против решение от 18.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 5903/2012 г. от Софийски градски съд, ІІІ-в състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение, въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.215 КТ е неоснователен. Ищецът е претендирал присъждането на сумата 10 983,94 лева, представляваща неизплатени дневни командировъчни пари в чужбина за периода от 02.02.2009 г. до 25.11.2009 г. Съдът е приел, че работникът има право да получи дневни командировъчни средства за пътуване по служба в чужбина тогава, когато между него и работодателят е налице трудово правоотношение, командироване на работника или служителя временно да изпълнява трудовата си функция в друго населено място и неизпълнение на работодателя на задължението за престиране на полагащите се на служителя за това командировъчни средства. Тъй като предпоставките за това са кумулативно дадени, съдът е приел, че предявения иск е неосноватлен, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се установява командироването на работника от страна на работодателя по трудовото правоотношение за посочения период. Липсата на каквито и да е доказателства за издаването на заповед за командироване, както и соченето на доказателствени средства в тази насока са довели съда до този извод.
В изложението на касационните основания се сочат процусеалноправни въпроси, свързани с допустимите доказателствени средства за установяване на претенции за заплащане на командировъчни средства, при положение, че липсват писмени доказателства, липсата на заповед за командироване води ли до липса на командироване и задължението на съда да укаже доказателствените средства за установяването на горните факти. Тези правни въпроси се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като се твърди, че са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. За да са основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, правните въпроси следва да са относими, т.е. съдът да е формирал правна воля по тях с обжалваното решение, като тази правна воля да е обосновала и крайните му изводи за основателност на предявения иск. В случая, въззивният съд не се е произнесъл по така поставените правни въпроси, доколкото въпросите, свързани с доказателствените средства не е бил поставян с въззивната жалба и не е бил предмет на въззивното производство, като оплакванията във въззивната жалба, очертали и обема на произнасянето на въззивния съд са други, свързани с приложението на чл.161 ГПК, какъвто правен въпрос не се сочи в изложението на касационните основания. Въпросите, свързани с доказването на командироването, биха били относими в хипотеза, при която страната е поискала събирането на доказателства от съда, същия е отказал, като това процесуално поведение на съда е предмет на въззивното производство и по него е налице произнасяне или поне процесуални действия в тази насока от страна на въззивния съд. Тази хипотеза, видно от данните по делото не е налице, поради което така поставените правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Неотносим е и процесуалноправния въпрос, свързан с евентуално допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстонционния съд, свързан с пълнотата на доклада по делото и указанията до страните, доколкото този правен въпрос отново не е повдигнат от въззивника, касатор в настоящото производство, с въззивната жалба и не е бил предмет на произнасяне от въззивния съд, чието решение е предмет на касационното обжалване, а не това на районния съд, разгледал делото като първа инстанция.
Неотносимостта на правните въпроси са достатъчно основание за недопускането до касационно обжалване на въззивното решение, каквито са и указанията на ВКС по приложението на чл.280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 5903/2012 г. от Софийски градски съд, ІІІ-в състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.