4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
гр. София, 29.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5771 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 13100/09.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 6084/2013 г. от Софийски градски съд, ІІ-г състав.
Ответниците по частната касационна жалба И. П. П. и Ц. Р. П. я оспорват с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Допустимостта на касационното обжалване произтича от обстоятелството, че извън посочената цена на иска се претендира и нищожност на договор за договор за кредит по отношение на клаузи от договора, като стойността на договора надхвърля предвидената в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК сума от 5 000 лева.
С обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на частна жалба против разпореждане на първоинстанционен съд за връщане като просрочена на въззивна жалба. Съдът е приел, че разпореждането е правилно, тъй като препис от разпореждането на СРС за оставяне на въззивната жалба без движение до внасяне на дължимата държавна такса и указания за това, е връчено редовно на адреса по седалището и управлението на банката, въпреки наличието по делото на упълномощен процесуален представител, който е с адрес, различен от този на банката, страна по делото. Приета е тезата, че за съда не съществува задължение да връчва книжа на адреса на процесуалния представител, въпреки наличието на такъв по делото тогава, когато изрично от страната, адреса на пълномощника не е посочен като съдебен адрес.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касатора е разрешен на първо място при наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Сочените правни въпроси касаят задължението на съда да извърши надлежните уведомления /съобщения/ приоритетно на пълномощника по делото, когато такъв е налице, като това задължение на съда, според касатора, произтича от разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК. По този правен въпрос се сочи противоречие на възприетото от страна на въззивния съд с обжалваното определение, с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 249/24.03.2010 г. по гр.д.№ 397/2009 г. от състав на ІІІ г.о. на ВКС, както и с цитирани в изложението определения на ВКС, с които, според касатора е дадено различно разрешение от страна на съдилищата. Сочи се и правен въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този правен въпрос е, валидно ли е връчването на съдебно съобщение на лице и по реда на чл.50, ал.3 ГПК, когато страната има изрично упълномощен адвокат, представлявал я по конкретното дело, на когото не е било изпратено – като първи по ред, съгласно чл.39, ал.1 ГПК съответното съобщение.
По допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
По твърдението на касатора, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, състава на ВКС приема същото за неоснователно. Цитираното като задължителна практика съдебно решение на ВКС № 249/24.03.2010 г. по гр.д.№ 397/2009 г. на ІІІ гр.отд. не разрешава поставения правен въпрос в противоречие с разрешението, дадено от състава на въззивния съд. С това решение, постановено по реда на чл.290 ГПК се дава разрешение на правния въпрос в смисъла, вложен от касатора, но в хипотезата, при която страната не само има упълномощен адвокат – пълномощник, но и изрично е посочила неговия адрес като адрес, на който да се изпращат съдебните книжа и съобщения, т.н. съдебен адрес. В тази хипотеза, в съдебната практика не стои съмнение, че именно на този адрес и в съответствие с разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК, следва да се извършват връчванията от страна на съда. Въззивният съд, в настоящия случай не е отрекъл това задължение на съда или е приел нещо различно от разрешението, дадено с това съдебно решение, представляващо действително задължителна съдебна практика, предвид тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и противоречие с разрешенията, дадени с цитираните от касатора определения на ВКС, част от които постановени по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като в тях също се касае за хипотеза, при която е посочен съдебен адрес за връчването на съобщенията от страна на съда.
Предвид изложеното, не е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е налице трайна и едностранна практика на ВКС, отразена в опр. №518/2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 357/2011 г. на І гр.отд., опр. №241/2012 г. по ч.гр.д.№ 36/2012 г. на ІV гр.отд. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и съдържащи произнасяне по отговор на правния въпрос поставен от касатора в смисъл, че при липса на изрично посочване от страната на съдебен адрес, личното връчване, независимо от това дали страната е юридическо или физическо лице, е редовно връчване. Наличието на трайна и последователна съдебна практика по поставения правен въпрос води до липсата на основанието за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 13100/09.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 6084/2013 г. от Софийски градски съд, ІІ-г състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.