О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
гр.София, 30.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5765/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. Г. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1298 от 17.06.2013 г. по гр.д.№ 1104/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 20676/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против В. Р. Д. и С. Е. Д. искове, квалифицирани по чл.93 ал.2 пр.2 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 002,12 лв от всеки един от ответниците – половината от двойния размер на задатъка, даден по предварителен договор от 23.06.2011 г., и по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 226,90 лв от всеки един от ответниците – обезщетение за забавено изпълнение.
Жалбоподателката повдига следните правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): за значението на укриване от продавача на обстоятелство относно несъществуване на постройка в недвижим имот, обект на предварителен договор за покупко-продажба; обогатява ли се неоснователно продавачът в този случай, ако продажната цена е уговорена и за земя, и за постройка в нея; съответно на изискванията на чл.63 ЗЗД ли е частичното изпълнение на задълженията на продавача да подготви документите, нужни за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот; ако тези документи не са изготвени, неизправен ли е продавачът и дължи ли връщане на задатъка в двоен размер; изправен ли е купувачът по предварителен договор, платил уговореното капаро, ако няма задължение да плати остатъка преди прехвърляне на собствеността; има ли право този купувач да получи в двоен размер платения задатък, ако продавачът не му е прехвърлил собствеността; може ли купувачът да развали предварителния договор безусловно при безполезност на изпълнението; за задължението на въззивния съд да разгледа спора по същество, да отстрани пропуските на първата инстанция при изготвянето на доклада по делото, да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, да мотивира надлежно акта си; за правомощието му да се произнесе по въпрос, който не е въведен с жалбата; за преклудиращото действие на изготвения доклад по отношение на факт, който не е посочен в отговора на исковата молба; за приложението на принципа на диспозитивното начало; за съответствието между постановеното решение и ЕКПЧ. Според него тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответните страни В. и С. Д. оспорват жалбата като твърдят, че жалбоподателката не е повдигнала надлежно правни въпроси, а в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е преповторила касационните си оплаквания. Според тях нито един от въпросите не е обусловил правните изводи на съда и няма основания да се допуска касационното обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата и ответниците са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот – дворно място и намиращата се в него постройка – за сумата 26 000 евро. Още към момента на сключване на договора обаче в имота нямало постройка – тя фигурирала в легитимационният документ на продавачите, но и те, и купувачът, били наясно, че дворното място е празно. Ищцата, като купувач по предварителния договор, предала на ответниците – продавачи сумата 5 114 евро, като задатък. Останалата част от продажната цена трябвало да бъде платена в деня на изповядване на сделката, най-късно до 22.09.2011 г., а продавачите поели задължение до 15.09.2011 г. да изготвят за своя сметка всички документи, необходими за издаване на нотариален акт. На падежа продавачите разполагали с нужните документи и имали готовност да сключат сделката, но ищцата не престирала уговорената продажна цена, а поискала отсрочка. На 19.10.2011 г. ищцата отправила изявление до продавачите, че прекратява предварителния договор поради липсата на постройка в имота и поискала връщане на платения задатък При тези факти съдът извел, че ответниците са изправна страна по договора, но ищцата не е имала готовност за изплащане на цената и е изпаднала в забава. Тя се явява неизправна страна по предварителния договор, а правото да се откаже от договора и да задържи задатъка, съответно да получи същия в двоен размер, има единствено страната, която е изправна.
При тези мотиви на въззивния съд само материалноправните въпроси изправен ли е купувачът по предварителен договор, ако няма задължение да плати остатъка преди прехвърляне на собствеността и има ли право този купувач да получи в двоен размер платения задатък, ако обещателят не му е прехвърлил собствеността, обуславят обжалваното решение. Те обаче не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (приложените от жалбоподателката решения на ВКС не третират никой от релевираните от нея материалноправни въпроси), нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при необходимост от създаване, осъвременяване или промяна на практика в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Тези предпоставки не са налице, защото нито материалният закон се явява непълен или неясен, нито практиката по прилагането му се нуждае от осъвременяване или промяна. Изправността на страната по един двустранен договор се определя според готовността й да изпълни задълженията, които е поела. Когато задължението е за сключване на окончателен договор, страната е изправна, ако е готова на падежа да направи обещаното волеизявление при уговорените условия. Не е изправна страната, която предлага да направи волеизявление при различни от фиксираните в предварителния договор условия. Когато продавачът по предварителен договор е поел задължение да плати цялата цена при сключване на окончателен договор, той не е изправен, ако на датата на падежа не предлага плащане на цената, без оглед на това платил ли е уговореното капаро.
Въпросът за значението на укриване от обещателя на обстоятелство относно несъществуване на постройка в недвижим имот, не обуславя въззивното решение, тъй като въззивният съд не е приел от фактическа страна такова укриване. В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти. Правилността на фактическите констатации на инстанцията по същество не може да бъде проверявана, те се приемат за даденост. След като въззивният съд от фактическа страна е приел, че купувачът към момента на сключване на договора е бил наясно относно несъществуването на постройката, ирелевантен за крайния резултат от спора е отговорът на въпроса какво би било значението на укриването на този факт от страна на продавача.
По аналогични съображения не обуславя въззивното решение въпросът за значението на пълното или частичното неизпълнение на задължението на обещателя да подготви документите, нужни за сключване на окончателен договор. Въззивният съд е приел, че ответниците са изпълнили това си задължение изцяло, така че без значение за крайното решение би бил отговорът на въпроса какви са последиците от евентуално неизпълнение.
Въпросът може ли да се развали двустранен договор при безполезност на изпълнението за една от страните по него, също не обуславя решението. Въззивният съд е разглеждал последиците от отказа на изправната страна по двустранен договор в хипотезата на чл.93 ал.2 ЗЗД, а не последиците от разваляне на договора по чл.87 ал.1 ЗЗД. Поради това той не е разрешавал проблема за значението на безполезността на изпълнението по смисъла на чл.87 ал.2 ЗЗД.
Без отношение към правните изводи на въззивния съд е и въпросът би ли се обогатил неоснователно продавач по предварителен договор, ако е уговорил продажна цена за дворно място и постройка, а постройката не съществува. Въпрос за такова обогатяване може да се постави само след сключване на окончателен договор и плащане на уговорената продажна цена. Такива факти съдът не е приел за установени по делото, нито пък някоя от страните ги твърди.
Процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд като инстанция по същество и за кръга на неговите правомощия са формулирани общо и без връзка с конкретното дело. Те не обуславят решението, защото какъвто й отговор да получат, при формулираните касационни основания, това би било без значение за законосъобразността на извършените от инстанцията по същество процесуални действия и за крайният й извод за неоснователност на предявените искове. А що се касае до съответствието между постановеното решение и ЕКПЧ, това не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а твърдение за неправилност на съдебния акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1298 от 17.06.2013 г. по гр.д.№ 1104/ 2013 г.
ОСЪЖДА Н. Г. Д. да заплати на В. Р. Д. и С. Е. Д. сумата 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: