5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 539
гр. София, 31.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5146/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 770 от 22.04.2013г. по гр.д.№ 3925/2012г. Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Благоевградския окръжен съд № 151 от 3. 07. 2012 г. по гр. д. № 484/2011 г. в частта, с която е уважен установителния иск за собственост, предявен от Л. К. П. против Общината [населено място] за 1/4 ид.ч. от самостоятелен търговски обект, предназначен за обществено хранене в [населено място] пл.”Х. Б.” №6, , а в останалата част за ? ид.ч. от същия имот първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен.
В. решение е обжалвано от ищцата Л. К. П. в отхвърлителната част.
Ответникът [община] оспорва жалбата като счита, че е неоснователна и необоснована. Не е изразено становище по основанията за допускане на касационното обжалване.
Решението на Софийския апелативен съд е обжалвано и от Общината [населено място] в частта, в която установителния иск за собственост е уважен.
Становището на ответницата по тази касационна жалба Л. К. П. е, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Двете касационни жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
По въведените доводи за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Софийският апелативен съд е уважил иска за собственост частично за ? ид.ч. с мотиви, че ищцата Л. К. П. е придобила правото на собственост за тази част от спорния имот по давност, чрез осъществявано непрекъснато и явно владение в установения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок, започнал да тече от 1998 г., по време на брака й с В. С. П. и изтекъл през 2008 г., след прекратяване на брака със смъртта на съпруга й през 2007г.
За останалите 3/4 идеални части от търговския обект, които са собственост на [община] е съществувала законова пречка за придобиването им по давност. Тези идеални части са били придобити през 1986 г. от държавата, на основание извършено отчуждаване по реда на З. /отм./ с обезщетяването на собствениците. Имотът е бил държавна собственост до 1995 г., когато на основание §7 ПЗР З. е станал частна общинска собственост. Тази част не е могла да бъде придобита от Л. К. П. по давност при упражнено владение от 1998г., поради забраната на чл. 86 ЗС в периода 1952 – 1996 г. , а след това поради установения мораторуим на основание параграф 1 от ЗД ЗС до 31. 12. 2014 г.
1. По жалбата на Л. К. П..
В изложението за допускане на касационното обжалване е формулиран въпросът: от кой момент следва да се приеме, че започва да тече придобивната давност при наличие на свидетелски показания, установяващи началния момент, от който самите свидетели са започнали да имат сведения кое лице е упражнявало фактическа власт. Поддържа се, че изводът на съда за начало на давността от извършване на подобренията, а не от предходен момент, противоречи на решение № 624 от 19.06.2009г. по гр.д.№ 810/2008г. на ВКС, ІV г.о. , решение № 33 от 31.01.2012г. по гр.д.№ 306/2011г. на ВКС, І г.о., решение по т.д.№ 417/2010г., на ВКС ІІ т.о. и решение № 555 от 01.07.2010г. по гр.д.№ 1529/2009г. на ВКС, ІV г.о. Въпросът, който се поставя не е правен, а фактически. На него не може да се даде принципен отговор, защото началният момент владението върху един имот се преценява от съда въз основа на данните по всяко конкретно дело. В случая съдът не се е произнасял дали владението е могло да бъде установено преди извършване на подобренията, а е приел, че то е започнало от 1998г. въз основа на показанията на свидетелите, които не са посочили конкретен момент за неговото начало, както се поддържа от касаторката, а са дали общи показания за владение от около 10-15 години. Решаващите изводите на съда се основават на забраната , въведена в чл.86 ЗС да се придобива по давност държавна и общинска собственост до 1996г. , а след това поради въведен мораториум по отношение на обектите частна държавна и общинска собственост до 31.12.2014г. С оглед на изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Вторият поставен правен въпрос е за ефекта на отмяната на отчуждаването спрямо собственическите права на гражданите върху частната им собственост . Поддържа се, че изводите на съда , който е игнорирал ефекта на отмяната на отчуждаването са в противоречие с практиката на ВКС – решение № 345 от 10.04.2003г. по гр.д.№ 24/2002г., ІV г.о. ,решение № 545 от 02.06.2009г. по гр.д.№ 1188/2008г. , І г.о. и решение № 1805 от 18.01.1995г. по гр.д.№ 2384/2003г. ІV г.о. С първото решение е прието, че с отмяната на отчуждаването настъпва автоматично разместване на собствеността между държавата и физическите лица, от които е отнет имотът , а с другите две – че решението, с което се отменя отчуждаването на имота за благоустройствени цели има вещно правно действие. В обжалваното решение не е направен противоположен извод. Съдът е приел, че с отмяната на отчуждаването на ? ид.ч. от имота, той се е върнал в патримониума на бившия собственик и за тази ? ид.ч. не е имало законова забрана да бъде придобивана по давност за разликата от останалите ? от имота, за които отчуждаването не е било отменено и те са останали собственост на държавата, а по-късно са преминали в собственост на [община]. Следователно и по този правен въпрос не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради липса на противоречие в съдебната практика.
2. Жалбата на [община] е процесуално недопустима поради липса на правен интерес.
С въззивната жалба [община] е обжалвала първоинстанционното решение, с което е прието за установено, че Л. К. П. е придобила по давност ? ид.ч. от имота, за които отчуждаването не е отменено и те са останали общинска собственост. Точно такъв е и крайният извод в обжалваното решение и при липса на заявени собственически права от [община] за целия имот / с отговора на исковата молба изрично е посочено, че тя притежава ? ид.ч. от имота/, липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение. Ето защо касационната жалба на [община] следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 770 от 22.04.2013г. по гр.д.№ 3925/2012г. по касационната жалба на Л. К. П. вх.№ 6382 от 06.06.2013г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] вх.№7983 от 11.07.2013г. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 770 от 22.04.2013г. по гр.д.№ 3925/2012г.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба на [община] подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: