2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 540
гр. София, 31.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5287/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Н. Н. чрез пълномощника си адв. Н.М. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 313 от 22.04.2013г. по гр.д.№ 849/2012г. по допускане на делбата в частите с които: е допусната делба на ателие №1 [населено място] на третия етаж в жилищната сграда на [улица] ; на апартамент № 10 ет.6 в сградата в [населено място], [улица] на лек автомобил марка „Рено клио” рег. [рег.номер на МПС] и е отхвърлен иска за делба на гараж № 7 в сградата на бул. „Д.-К.” [населено място].
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от съделителката П. Х. Н. чрез адв. М. К. в частта, по допускане на делбата на апартамент № 10 и ателие № 1 относно правата на съделителите.
І. По касационната жалба на К. Н. Н..
По иска за делба на апартамента в [населено място] въззивният съд е приел, че е придобит с нотариален акт № 160/1991 г. за сумата 21035 лв.,в който изрично е отбелязано, че са използвани средства от отчужден недвижим имот, собственост на К. Н. Н. и заем от Д. и това отбелязване не е опровергано от събраните по делото доказателства. Като трансформация на лични средства на съпруга е призната само сумата от отчуждения му личен имот от 8141 лв.
По иска за делба на ателието закупено от К. Н. Н. с нотариален акт № 21/19.01.2006 г. за 56138 лв. съдът е приел, че платената по предварителния договор за продажба сума от 15138 лв. е лична на мъжа, получена от брат му за уреждане на наследствено отношения за други имоти, а останалите 41000 лв. са получени по договор за кредит, и платената с тях част се включва в обхвата на съпружеската имуществена общност, независимо от произхода на средствата за погасяване на кредита. Съдът е приел, че лекият автомобил е придобит по време на брака на възмездно основание, за него важи презумпцията на 21 СК и е възникнала съпружеска имуществена общност, трансформирана в обикновена съсобственост на основание чл.28 СК при равни права на съпрузите след прекратяването на брака им с развод.
Искът за делба на гаража, придобит от П. Х. Н. с нот.акт № 73/1996 г. е отхвърлен като е прието, че е закупен за 4100 долара, равностойни на 102 000 неденоминирани лева. Тази сума е била дарена от майката на съпругата и представлява преобразуване на нейно лично имущество на основание чл. 23 ал.1 СК.
1. По жалбата на К. Н. Н..
Поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос: за приложението на чл.23 СК относно признаването на пълна трансформация при придобиване на имущество по време на фактическа раздяла на съпрузите и ако в нотариалния акт е посочено, че купувач е само единият съпруг, не е обуславящ за делото, защото не е формирал решаващите изводи. Съдът по настоящото дело е приел, че фактическата раздяла е настъпила през 2009г. и имуществото, придобито преди това се включва в обхвата на съпружеската имуществена общност. Липсва правен извод на съда, че е съсобствено имуществото, което е придобито по време на фактическата раздяла и няма противоречие между мотивите на обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика, което да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 .1 и 2 ГПК. Същите съображения важат и за втория въпрос , представляващ частна хипотеза на първия: може ли да се признае пълна или частична трансформация на лично имущество по време на фактическа раздяла, макар и за част от имота да е теглен банков кредит от единия съпруг.
Третият въпрос за допустимостта на гласни доказателства за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000лв. и погасяване на установени с писмен акт задължения, е от значение за иска за делба на гаража и апартамента. В съдебната практика на ВКС се приема, че при спор между бивши съпрузи относно имуществените им отношения след развода, със свидетелски показания може да се доказва произходът на средствата за придобиване на имущество по време на брака – решение № 13 от 8.I.1980 г. по гр. д. № 2557/79 г. на ВС I г. о., която не е изоставена, в тази насока е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК – решение по гр.д.№ 1258/2009г. на ВКС, І г.о. , следователно липсва поддържаното от касатора основание на чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК. Посочената от него съдебна практика – решение № 1167/2008г. по гр.д.№ 3484/2007г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 421 от 30.11.2011г. по гр.д.№ 1366/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 524 /2011г. по гр.д.№ 167/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 51 /2010г. по т.д.№ 528/2009г. на ВКС, І т.о. не се отнася до спорове между бивши съпрузи т.е. липсва идентичност на случаите, което е задължително условие съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК за да се приеме, че е налице противоречие в съдебната практика или несъобразяване със задължителната практика на ВКС.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на К. Н. Н. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. По жалбата на П. Х. Н. , отнасяща се до решението за правата на съделителите за апартамента и ателието.
В изложението за допускане на касационното се поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е дали доказателствата по делото установяват извънсемеен произход на средствата и дали са достатъчни да оборят презумпцията на чл. 19 ал.3 СК /отм./ за съвместен принос на съпрузите в придобитото по време на брака имущество. Въпросът не е правен, защото не засяга тълкуване на конкретна правна норма, а е насочен към фактическите изводи на съда. Самата касаторка мотивира необходимостта от произнасянето на ВКС с необоснованост на изводите на съда, противоречие в мотивите и грешки в тълкуването на правните сделки – доводи, които са относими към касационните отменителни основания по чл.281 ГПК, различни от основанията за допускане на касационното обжалване, каквото ясно разграничение е направено в т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Отделно от това в посоченото от касаторката решение № 94 по гр.д.№ 1258/2009г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, изрично е прието, че въпросът дали доказателствата са достатъчни да установят извенсемеен произход на средствата, вложени в закупуване на имущество по време на брака е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти. На следващо място следва да се посочи, че ППВС 7/1965г. е неотносимо към процесуалните действия на съда по настоящото дело, защото с посоченото постановление е обобщена съдебната практика за правомощията на втората инстанция по отменения ГПК и то при контролно-отменителния характер на производството, уреден до изменението на ГПК от 1997г., и е загубило сила. Настоящото дело е разгледано по действащия ГПК от 2007г., по който правомощията на втората инстанция, действаща като въззивен съд са коренно различни и са обвързани от доводите в касационната жалба – чл. 269 ГПК.
С оглед на изложеното касационната жалба на П. Х. Н. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 313 от 22.04.2013г. по гр.д.№ 849/2012г. по допускане на делбата:
1. по касационната жалба на К. Н. Н. вх.№ 6146 от 27.05.2013г. частите с които: е допусната делба на ателие №1 [населено място] на третия етаж в жилищната сграда на [улица] ; на апартамент № 10 ет.6 в сградата в [населено място], [улица] на лек автомобил марка „Рено клио” рег. [рег.номер на МПС] и е отхвърлен иска за делба на гараж № 7 в сградата на бул. „Д.-К.” [населено място] и
2. по касационната жалба на П. Х. Н. вх.№ 6584 от 05.06.2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: