3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6233 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Г. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К., против определение № 259 от 23 август 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 339 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено определение № 590 от 27 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 375 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2013 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото е предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу държавния съдебен изпълнител С. В., а нормата на чл. 441 ГПК е с процесуален характер и не може да въвежда нови или да игнорира съществуващи материалноправни основания за носене на деликтна отговорност; в практиката на ВКС се приема, че от съдържанието на чл. 441 ГПК не следва да бъде извеждан специален състав; отговорността на Министерството на правосъдието при иск за вреди, произтекли от действията на държавен съдебен изпълнител, не изключва възможността самото лице да е привлечено под отговорност по чл. 45 ЗЗД, каквато е и категоричната съдебна практика; деликтната отговорност на държавния съдебен изпълнител може да бъде реализирана и без да се предявява иск по чл. 49 ЗЗД срещу Министерството на правосъдието; отговорността на Министерството на правосъдието се ограничава до „правилността” на избора на конкретен държавен съдебен изпълнител, което в процесния случай, а и във всички други, не е предмет на искова защита. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в частната жалба, се сочи, че констатацията на въззивния съд, че държавният съдебен изпълнител отговаря за служебните си действия чрез работодателя, противоречи на решение № 184 по гр.д. № 1124/2010 г., ІІІ г.о.; решението по жалбата ще има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като и други съдилища приемат, че правната норма на чл. 441 ГПК изключва приложението на общата такава по чл. 45 ЗЗД.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си в обжалваната му част въззивният съд приема, че е предявен иск против С. В. в качеството му на държавен съдебен изпълнител за сумата от 214646,40 лева обезщетение за причинени вреди от В. на частния жалбоподател при и по повод изпълнение на служебните му функции; предявеният иск е по чл. 441 ГПК за ангажиране на имуществена отговорност на държавен съдебен изпълнител за извършена от него работа, а държавният съдебен изпълнител отговаря за служебните си действия чрез работодателя си; посоченият ответник не е процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, и правилно производството по делото е било прекратено след като нередовността на исковата молба не е била отстранена в срок.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът за това дали заключението на съда, че държавният съдебен изпълнител отговаря за служебните си действия чрез работодателя си, не противоречи на задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 184 по гр.д. № 1124/2010 г., ІІІ г.о. Отговорът явно е отрицателен. В цитираното съдебно решение съдът е дал отговор на съвършено друг въпрос: дали при иск на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ предшестващата отмяната по съдебен ред на обжалваното действие на съдебния изпълнител формира сила на пресъдено нещо относно процесуалната му незаконосъобразност по смисъла на чл. 441 ГПК, или е необходимо да се извърши самостоятелна преценка на всички материални предпоставки за деликтната отговорност. В спора са разгледани предпоставките за имуществената отговорност на частен съдебен изпълнител, липсва произнасяне на съда относно това как отговаря държавният съдебен изпълнител, поради което посоченото от частния жалбоподател основание не е налице.
Искането за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователно. Твърдението на касатора, че и други съдилища приемат, че правната норма на чл. 441 ГПК изключва приложението на общата такава по чл. 45 ЗЗД, не е подкрепено с представена съдебна практика, която да обоснове наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос от съдебната практика, а непредставянето на копия от подобни съдебни актове води до недопускане на касационното обжалване. Освен това касаторът не е обосновал каква ще бъде ползата от разрешаването на правния въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 259 от 23 август 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 339 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2013 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: