О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 728
София, 04.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1009/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 1132 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 4386/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 3476/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, 1-12 състав, с което по иск на [фирма] по чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения между него и касатора предварителен договор от 03.02.2006 г. /допълнен с анекси от 25.09.2008 г. и от 19.01.2009 г./ за учредяване в полза на ищеца на право на строеж върху 75% ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ УПИ ХІV-1254 и 1255 в кв.36, м.”М. ливади -Запад” при съседи: улица, УПИ І-965а, УПИ ХІІІ-966 и УПИ ХІІ-968.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска отмяната му, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение, с което е обявен за окончателен сключения на 03.02.2006 г. между страните предварителен договор за учредяване от ответника и настоящ касатор на право на строеж върху поземлени имоти срещу задължение за строеж на жилищна сграда в м.”М. ливади-запад” при части 75% за изпълнителя и 25% за собственика от общо разгърнатата застроена площ върху дворното място, въззивният съд приел за установено, че въз основа на съгласуван и одобрен от главния архитект на общината идеен инвестиционен проект, на 27.08.2008 г. за обекта е издадено разрешение за строеж, а със заповед от 13.01.2009 г. на главния архитект на Район „В.” е допусната поправка в същото относно Р. на сутерена в процесната сграда. Възраженията на ответника и настоящ касатор, че предварителният договор е развален поради забава в изпълнението на ищеца е счетено за недоказано по съображения, че с анекс от 25.09.2008 г. страните се уговорили, че учредяването на право на строеж ще бъде изповядано на 30.10.2008 г., и че независимо от неявяването на ответника на определената дата в кантората на нотариус Щ., на 19.01.2009 г. между същите е подписан протокол, обективиращ избраните от него обекти за обезщетение в жилищната сграда, като в нито едно от цитираните споразумения не се съдържат изявления на собственика за неизпълнени задължения на строителя, а напротив, договорена е нова дата за нотариалното оформяне на сделката по учредяване на право на строеж. С оглед на изложеното и при съобразяване на обстоятелството, че одобряването на идейния инвестиционен проект от оторизираните органи съставлява оценка за съответствието му с предвижданията на подробния устройствен план и в този смисъл несъстоятелни се явяват твърденията, че архитектурният проект не отговаря на определени показатели, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, доколкото страните са постигнали съгласие относно всички съществени негови условия.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да обосноват приложно поле за допускане на касационно обжалване. Изведените въпроси: 1./заличава ли се забавата на ищеца с подписването на последващи анекси, с които се договаря нова дата за сключване на окончателния договор и се конкретизират обектите за обезщетяване на собственика и тази забава дава ли право на избор на длъжника да развали договора; 2/какво е значението на забавата на ищеца след сключване на анекса за заплащане на дължимите такси за издаденото разрешение за строеж; 3/има ли правомощие съдът да извършва преценка на валидността на административните актове, с които са одобрени строителните книжа или е обвързан от преценката на административния орган за тяхната законосъобразност при констатиране от вещото лице на разлики от установените със Закона параметри.
Така изведени, посочените от касатора въпроси са формулирани с оглед на конкретните факти по делото, от което следва, че и отговорите им изискват тълкуване на предварителния договор, анексите към него и на релевантните за спора факти и обстоятелства по спора. В този смисъл те не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не налагат тълкуване на правна норма, която да е приложена неправилно от въззивния съд, а проверка на обосноваността на въззивното решение, която не попада в основанията за допускане на касационното обжалване, към които следва да се причислят и въпросите обосновани ли са с оглед доказателствата по делото изводите на въззивния съд, че ищецът е изправна страна, че договорът не е развален и че архитектурните проекти са законосъобразни, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото липсват констатации за „отклонение на проектите с изискванията на закона, без да се сочи кой нормативен акт следва да бъде преценяван.
Поставеният въпрос относно изтеклия срок на издаденото разрешение за строителство, респ. за обезсилване на архитектурния проект няма обуславящо значение за изхода на спора не само поради това, че не е поставен на обсъждане с обжалваното решение, но и с оглед на предвидената възможност /чл.153, ал.3 ЗУТ/ в едногодишен срок същите да бъдат презаверени, който към момента на постановяването му същият не е изтекъл.
Разноски на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1132 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 4386/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: