О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 04.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3649/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.София против определение № 14207 от 12. 07.2013 год., по ч.гр.д.№ 8977/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу разпореждане от 21.03.2013 год., по гр.д.№ 11301 / 2013 год. на СРС, в частта за отхвърляне на заявлението на търговското дружество за издаване заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника М. Р. А. за сумата 1 786.02 лв., представляваща направени в заповедното производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, поради което се иска отмяната му и присъждане на претендираните суми за осъществено в заповедното производство процесуално представителство и защита, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението му е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по значимите за изхода на делото в частта му, предмет на подадената частна касационна жалба, въпроси на процесуалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС са: 1.„Как следва да бъде доказано заплащането на претендираните съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и съставлява ли договорът за правна защита и съдействие доказателство за същите, в случаите, в които възнаграждението е заплатено по банков път?”; 2. „За да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски за адвокатско възнаграждение необходимо ли е те да бъдат действително направени или е достатъчно само да бъдат уговорени между страните?”, като по отношение на същите са изложени и съображения за значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане на СРС в частта му за деловодните разноски, въззивният съд е приел, че заявителят [фирма], гр.София не е доказал реалното извършване на съдебни разноски, претендирани на осн. чл.78, ал.1 ГПК и изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената в заповедното производство правна защита и процесуално представителство, поради което позовавайки се на правната характеристика на отговорността за деловодните разноски е изградил краен правен извод за отсъствие на основание за присъждането им. Изложени са съображения, че доколкото в представения договор за правна защита и съдействие от 14.03.2012 год. с Адвокатско сдружение „Г. и партньори”, приложен в заповедното производство по гр.д.№ 11301/2013 год., е отбелязано изрично, че плащането на адв. Г. е извършено по банков път, то отсъствието на ангажирани доказателства за превеждане на сумата 1 786.02 лв. по надлежна банкова сметка на процесуалния представител на страната, изключва да са налице реално направени от последната съдебни разноски от вида на посочените в заявеното.
Съобразени решаващите правни изводи на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, като релевантни за постановения краен правен резултат по делото, в частта му за деловодните разноски, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана, но е неоснователно позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на поставените от частния касатор въпроси на процесуалното право, като е прието, че когато договореното заплащане в приложения договор за правна защита и съдействие е по банков път, то следва извършването му да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, за да се счете, че претендираните деловодни разноски за конкретното производство са доказани и могат да бъдат присъдени на страната по правилата на чл.78 ГПК.
Обстоятелството, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд изцяло се е съобразил със тези задължителни за съдилищата в страната постановки в т.1 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС , изключва да е налице твърдяното от частния касатор противоречие със задължителната практика на касационната инстанция.
От своя страна съществуването на задължителна съдебна практика, по отношение на която не само няма обществена и правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, но като създадена в съответствие с изискването на чл.292 ГПК е именно, за да бъде преодоляно съществуващото до момента противоречие в практиката на ВКС, изключва въобще приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 14207 от 12.07.2013 год., по ч.гр.д.№ 8977/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: