1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1229
гр.София, 05.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4813 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] – [населено място], представлявано от управителя Г.И., срещу въззивно решение № 183/23.04.2013г., постановено по възз.гр.д. № 219/2013г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено първоинстанционното решение на РС – Мездра за уважаване на предявените от В. М. И. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. В касационната жалба се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за законосъобразността на уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 2, предл. второ КТ във връзка със задължението за извършване на подбор по критериите по чл. 329 ал. 1 КТ, в противоречие със задължителната практика /основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/. Конкретно формулираният от касатора въпрос е: „Следва ли подборът да се извърши в определена форма, за да се приеме, че е реално осъществен?“.
Ответницата по касационната жалба В. М. И., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на ОС Враца.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да уважи предявените от В. М. И. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ въззивният съд алтернативно е приел, че: от една страна не е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ – решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен орган; а от друга, че дори и да се приеме, че е осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 КТ, извършеният подбор по чл. 329 КТ е незаконосъобразен, тъй като представените от комисията за извършване на подбора оценки не съответстват на притежаваните от ищцата професионални качества и дават невярна представа за нивото на изпълняваните от нея трудови функции. Направен е извод, че при заявеното оспорване на подбора от служителката не е установено, че същата се е справяла незадоволително с работата и е притежавала по-малко знания и умения, заради което е получила по-ниски оценки в сравнение със служителите, които са останали на работа.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
По обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/ 2011г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. При упражняването на този контрол съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за селекция на касационната жалба по заявеното от касатора основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатацията за формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като обективираната в писмения документ оценка на качествата на ищцата не съответства на нейните действителни професионални качества и ниво на изпълнение на възложената трудова функция, което не е в отклонение от приетото в цитираното ТР на ВКС.
Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства, подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя, с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства. Както се посочи, въззивният съд е постановил решението си при спазване именно на тази практика, която е уеднаквена с приетото тълкувателно решение.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 183 от 23.04.2013г., постановено по възз.гр. дело № 219/2013 г. на Окръжен съд- Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.