4
определение по гр.д.№ 5439 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5439 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 615 от 01.04.2013 г. по гр.д.№ 3461 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е отменено решение № 78 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 372 от 2010 г. на Благоевградския окръжен съд в частта му за отхвърляне на иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и вместо него е постановено решение, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо [фирма], че И. П. С., Г. П. С., Надежда К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. са собственици на бивш земеделски имот с площ от 5 232 кв.м., съставляващ имот пл.№171 по кадастралния план на [населено място], м.”Предела”, одобрен със заповед № 300-4-6 от 04.02.2002 г., а по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-33 от 15.05.2006 г. представлява северната част от поземлен имот № 61813.775.99, изобразена между точките 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинираната скица към заключението на в.л. инж.И. А. от 19.02.20123 г., която е неразделна част от решението.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се противоречие между обжалваното решение и задължителна практика на ВКС /ППВС № 1 от 13.07.1953 г., решение № 414 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 1117 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 117 от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и възражения на страните, които са относими към правния спор и 2. Необходимо ли е прилагането на скица и провеждането на административна процедура по чл.11, чл.13 и чл.13а от ППЗСПЗЗ преди възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
В писмен отговор от 16.07.2013 г. ответницата по жалбата И. П. С., Г. П. С., Надежда К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. оспорват същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот на основание решение № 2542 от 12.10.2004 г. на ОСЗГ- [населено място]. Приел е, че съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ към решението за възстановяването на правото на собственост върху процесния имот, който се намира в урбанизирана територия и поради това подлежи на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, не е необходима скица, издадена от ОСЗГ. В случая при издаване на решението си ОСЗГ- [населено място] се е съобразила с приложеното удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, издадено от техническата служба към общината, съдържащо данни за нанасяне на имота в кадастралния план като имот пл.№ 171, за неговия размер и за незастрояването му, както и с издадената скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, в която са посочени границите, площта и номера на имота съгласно кадастралния план от 2002 г.
Липсва противоречие между така постановеното решение на САС и посочената от касатора задължителна практика на ВКС:
1. По първия посочен от касатора правен въпрос в ППВС № 1 от 13.07.1953 г. е прието, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и оспорвания на страните. Няма как да е налице противоречие на обжалваното решение с това ППВС, тъй като ППВС е постановено при действието на отменения ГПК и касае второинстанционно производство, което съществено се различава по обхват и съдържание от въззивното производство по сегадействащия ГПК, предвиждащ ограничен въззив. Независимо от горното, следва да се отбележи, че в случая въззивният съд се е произнесъл по всички доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, които са били посочени във въззивната жалба на ищците. По другите посочени в касационната жалба от жалбоподателя [фирма] доводи /въз основа на какви доказателства е изготвено заключението на в.л.Г. и основателни ли са твърденията на този ответник, че липсвали доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищците и че решението на ОСЗГ- [населено място] е незаконосъобразно/ въззивният съд не е бил длъжен да се произнася поради следното: 1. Решението на САС не е основано на заключение на в.л.Г., а на заключение на в.л.А., 2. В производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд ответникът [фирма] не е оспорил законосъобразността на решението на ОСЗГ- [населено място], нито е твърдял, че наследодателят на ищците не е бил собственик на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС. Нещо повече, ответникът [фирма] въобще не е взел становище по иска: нито е подал отговор на исковата молба, нито е участвал и вземал становище по делото чрез свой процесуален представител пред първите две съдебни инстанции.
2. По втория посочен от касатора правен въпрос в решения № 414 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 1117 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и № 117 от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че в случаите на възстановяване на собственост върху земеделска земя по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решението и скицата към него на органа на поземлената собственост, се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ на техническите органи на общината. В обжалваното решение на САС е прието същото: че още преди постановяване на решението на ОСЗГ- [населено място] подлежащият на възстановяване имот е бил индивидуализиран в представените по преписката удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, издадени от техническите органи на общината и че при постановяване на решението си ОСЗГ- [населено място] е взела предвид тези удостоверение и скица. Тоест, няма противоречие между посочените решения на ВКС и обжалваното решение на САС.
С оглед на всичко гореизложено липсва основание по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 615 от 01.04.2013 г. по гр.д.№ 3461 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.