2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 556
гр. София ,11.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5824/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. В. Б. чрез пълномощника си адв. Т.И. е обжалвала въззивното решение на Великотърновския окръжен съд 295 от 26.06.2013г. по гр.д.№ 465/2013г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 а1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът В. Г. Б. е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не е налице посоченото от касаторката основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Великотърновският окръжен съд е потвърдил решението на Великотърновския районен съд № 160 от 15.02.2013г. по гр.д.№ 705/2011г. , с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот – апартамент в [населено място], [улица] вх.В ет.4. В. съд е приел, че нито един от съделителите не е направил искане за възлагане и поради неподеляемостта на допуснатия до делба апартамент, са налице предпоставките на чл. 348 ГПК имотът да бъде изнесен на публична продан.
В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен правният въпрос дали правилно и законосъобразно съдът е отказал да допусне исканите във въззивното производство доказателства. Поддържа се противоречие между обжалваното решение и решение на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 34 по гр.д.№ 652/2011г.
При сравнение на мотивите на двете решения не са констатира противоречие по въпроса за допустимите пред въззивния съд доказателства. В обжалваното решение те са представени за доказване на твърдения на въззивницата К. В. Б. , свързани с довода за възможност делбеният имот да й бъде възложен по реда на чл. 349 ГПК. При липса на заявена възлагателна претенция в преклузивния срок по чл.349 ал.4 ГПК обаче този способ е бил неприложим, поради което доказателствата, които са представени за установяване на предпоставките на възлагането са неотносими за конкретния спор и съдът няма задължение да ги допусне. От друга страна за да се допуснат нови доказателства във въззивното производство следва да са налице предпоставките на чл. 266 ал.2 ГПК. В случая въззивният се е мотивирал, че тези предпоставки не са налице. Това становище на въззивния съд не е в противоречие с цитираното от касаторката решение, в което е прието, че са допустими пред въззивния съд доказателства, които са изискани своевременно от трето лице, но са постъпили по делото след постановяване на първоинстанционното решение. Разликата между разрешените правни въпроси в двете решения се състои в това, че в единия случай доказателствата са заявени за пръв път пред въззивния съд, а в другия – че са допуснати от първата инстанция, но не са били изпратени от третото лице своевременно. С оглед на изложеното не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд 295 от 26.06.2013г. по гр.д.№ 465/2013г. по извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: