2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 557
София, 11.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5733/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ТП „Държавно ловно стопанство Р.” към „Югоизточно държавно предприятие” ДП [населено място] със седалище и адрес на управление м. А., [община] и от ТП „Държавно горско стопанство Б.” към „Югоизточно държавно предприятие” ДП [населено място] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] –партер срещу решението на Бургаския окръжен съд № І-82 от 17.06.2013г. по въззивно гражданско дело № 1461/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът С. епархия на Българската православна църква не е подал отговор на касационната жалба.
С решение № 109 от 22.11.2010г. по гр.д.№ 1461/2010г. Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд № ХІІ-1859/06.01.2009 г. по гр.д. № 1413/2007 год. и е решил делото по същество като е приел за установено по отношение на Общинска служба „Земеделие и гори” [населено място], Общинска служба „Земеделие и гори” [населено място] и Общинска служба „Земеделие и гори” [населено място], при участието на заинтересуваните страни „Държавно горско стопанство” ДП –Б. и „Държавна дивечовъдна станция Р.” , че С. епархия на българската православна църква е носител на правото на възстановяване на собствеността върху : гора от 12 000 дка в землището на [населено място] /бившо „С. Н.”/ , Бургаска област при граници : мера ,метоха ,съзлък Буруку, отманлийска река ,Анатемата, Б. път и долчината на Д. Г. кладенец и гора от 20 000 дка в землището на [населено място] /Веселие/ . м. /с. В./,Бургаска област ,при граници : попов бент ,петървъджийска долчина до върха й по пътя за язлата кладенеца , Убкеслътара и до османски юрт.
Решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила от деня на постановяване на определението по чл.288 ГПК по гр.д.№ 254/2011г. на ВКС, първо гражданско отделение – 16.08.2012г.
Предмет на настоящата жалба е решение № І-82 от 17.06.2013г. по гр.д.№ 1461/2010 г. , с което не е уважено искането за тълкуване на решението по същото дело, постановено на 22.11.2010 г. по реда на чл.251 ГПК.
Съдът е приел, че с оглед характера на производството по чл.13 ал.2 З., определянето на конкретните земи и гори , върху които се възстановява правото на собственост към настоящия момент не се определя от съда, а от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите. В мотивите на решението , чието тълкуване се иска, са приети за доказани основните правнорелевантни факти за основателността на претенцията по чл. 13 ал. 2 З. – липса на заявление за възстановяване собствеността по административен ред , и притежанието на горите преди одържавяването им , а в диспозитива на решението са посочени границите на земите към момента на отнемането. Изясняване на актуалния статут на горите, относим към способа за възстановяване на собствеността според въззивния съд е изцяло в правомощието на Общинската служба по земеделие, поради което не е налице неяснота и необходимост от тълкуване на диспозитива на съдебното решение.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за границите, в които трябва да се разпростира съдът при тълкуване на решението като се поддържа, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика. Представено е решение на Смолянския административен съд № 178 от 24.09.2009г. по кахд № 187/2009г., в което е посочено, че по реда на тълкуването не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните доказателства и не може чрез института на тълкуването да се постигне друг правен резултат чрез обсъждане на доказателствата по делото. Цитирани са още и решение на Варненския административен съд по адм.дело № 1589/2009г. и решение на Варненския окръжен съд VІІІ състав по адм.дело № 1173/2004г. , които са в същия смисъл. И трите решения са постановени от административни съдилища и не се обхващат от практиката по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК /ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.3/.
Доводите в молбата за тълкуване на решението и характера на искането предопределят и мотивите на съда при разглеждането й по същество. По настоящото дело в молбата , в която е инициирано производството по чл.251 ГПК е поискано да бъде тълкувано решението в частта относно местоположението на имотите землище, граници и съседи, което е необходимо с цел установяване на актуалното местоположение на имотите и териториалната компетентност на органа по реституция. Това искане поражда необходимостта да се установи дали решението е неясно по отношение на сегашните граници на имотите, на което съдът е отговорил, че произнасянето в този аспект излиза извън правомощията на съда в производството по чл.13 ал.2 З.. Това становище е в съответствие с практиката на ВКС – решение № 1003 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 709/2008 г., I г. о., че по въпросите, които не са предмет на делото съдът не формира воля, която може да бъде тълкувана.
По изложените съображения не е налице поддържаното от касаторите противоречие в съдебната практика по въпроса за границите на тълкуване на съдебното решение , не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-82 от 17.06.2013г. по въззивно гражданско дело № 1461/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: